Тамплиерските порти

— И защото заловихме един шпионин на орлеанския епископ, който, изглежда, е проследил кервана в края на пътя от Троа дотук.

Друидът видя как ведрото лице на белия монах помръкна.

— Но, Бернар, не помните ли уроците ми? Нима сте забравили, че спокойствието на духа е най-важното в борбата със Злото? Ако тревогата ви надделее, все едно сте загубили битката. А освен това никой не може да отвори Вратите на нашия Господ, ако няма ключа за тях. И никой не може да използва този ключ, ако не притежава книгата с указания за това.

— Книга с указания ли?

Цистерцианецът хвърли машинално поглед на книгата, която друидът четеше.

— Драги ми Бернар! Не помните ли годините, когато подготвяхме този план за вас? Не помните ли и напътствията, които получихте в горите край Клерво, където ви показахме магическите символи на Вратите?

— Помня лабиринта. Метафора за вътрешния път и за поклонението пред Светите врати в Йерусалим, Рим и Сантяго. Помня стълбата. Алегория, която говори за пътя на Яков към небето и за достъпа до свещеното познание. Помня.

— Нищо не сте забравили — рече друидът.

— Да.

— Тогава съм дошъл точно навреме. Ще говорите с Жан от Авалон и ще научите как да използвате ключа. Това ще е началото на славен период, в който творенията ви ще никнат като стрели, сочещи небосвода, и ще привличат над главите на християните благословията на небесните светила. А в тях ще впишете и символите, на които ви научихме, за да могат и други да ги разчетат, когато настъпи моментът.

Глук взе внимателно вехтата книга, написана на латински, и я подаде на Бернар. Беше с груба подвързия и външните краища на страниците й бяха почернели от мръсотия.

Без да я пуска, друидът обясни на Бернар, че оригиналният текст е написан на арабски от мъдреците от Харан — града, към който се отправя Яков, когато получава видението със Scala Dei. След това един арабин — един от посветените жители на Харан — занася копие в прекрасната библиотека в Кордоба, откъдето след Реконкистата то стига до предтечите на Школата за преводачи на Алфонсо Х в Толедо. Там най-сетне бива преведено на латински и „аз го взех от хранилището им“, рече той накрая.

Книгата със заглавие криптограма Краят на мъдреца и по-добрият от двата начина да се напредва съдържаше четири трактата, в които подробно бе обяснена науката за звездите. „Изучи най-вече четвъртата част — и по-точно главата, посветена на Хермес и на организацията, превърнала един град в подобие на небесния Йерусалим от Откровението на свети Йоан — посъветва го той, — а после използвай тази мъдрост, за да определиш мястото, където ще издигнеш твоята Врата, и пропорциите, които ще дадеш на това творение, за да го опазиш“.

— Бланшфор знаеше тези пропорции, учителю — оплака се абатът.

— Но не разполагаше нито със скрижалите, нито с познанието за тяхното използване — прекъсна го Глук. — А ти и твоите хора ги имате.