Господаря на вълците
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Делчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господаря на вълците». Краткое содержание книги:
Вбесена от безсилието си, тя извика и затвори очи. Конар пусна косата й и тя най-сетне успя да се отдалечи на безопасно разстояние от него.
— Приготви каквото ти е необходимо — заповяда той. — Ще те чакам долу е брат си и с още неколцина дяволски викинги. — Той замълча за момент и добави: — И все пак ти прекрасно се разбираш с Брайс и Брайън. Не се подвеждай по тъмните им коси и зелените очи, наследени от майка ни. В сърцата си те също са викинги.
— Изчезвай! — простена тя. Конар се засмя и стана. Чу го да се облича. Отново почувства ярост и безсилие. Ръката му я галеше по хълбоците.
— Ще проспиш целия ден, Мелизанда. Време е да ставаш. Той тръгна към тайната врата и се разсмя, когато тя го замери с една възглавница.
Щом се увери, че най-после е сама, Мелизанда скочи от леглото. Цялата трепереше. Бързо напълни ваната и взе кърпа, за да се изтрие цялата от глава до пети. Нямаше време да чака да стоплят вода. Изкъпа се със студена.
Все още чувстваше допира му. Това беше най-хубавото и чудно усещане на света.
Пусна кърпата на земята и потърси дрехите си. Нямаше какво толкова да приготвя. Всичко вече беше събрано в чантата до леглото. Взе само един парфюм и няколко крема.
Облече се бързо и се спусна по стълбата.
Тя се сърдеше, че Мергуин й бе обърнал гръб, за да помогне на Конар, но той беше добър приятел. Напомняше й за Регвалд, макар че двамата не си приличаха и предсказваха по различен начин.
Мергуин не отричаше, че в света стават чудеса, че може би съществуват и духове.
Регвалд се опираше на звездите и в предсказанията му нямаше нищо свръхестествено.
Въпреки това те си приличаха. Когато ги предизвикваше и поставяше на тясно, те бързо й напомняха, че са християни и служат на християнските норми. В края на краищата, всичко става по божията воля.
Мелизанда излезе от стаята и усети учестените удари на сърцето си. Отиваше си у дома. Може би Конар дори не осъзнаваше колко жестоко бе постъпил, откъсвайки я от родината й. Сигурно не беше искал да й причини болка, защото тук я бяха приели като част от семейството и я обичаха. Но домът й липсваше. Регвалд, Филип, Гастон, дори отец Матйо — те бяха нейното семейство.
Спря за момент да си поеме дъх и пак затича надолу, надявайки се да намери всички заедно. Когато приближи гостната, чу гласове. Вътре бяха само Ерик и Конар.
— Надявах се да остана по-дълго. Ако имаш нужда от мен, веднага ще дойда. Засега всичко изглежда мирно.
— Да, за момента! — съгласи се Ерик.
Мелизанда слезе още няколко стъпала. Закова се на място. Те седяха пред камината с по чаша бира в ръка, почти еднакви, истински синове на Норвежкия вълк — широкоплещести, руси, дръзки — и изключително привлекателни и покоряващи.
— У дома се задават неприятности — каза Ерик на брат си. За момент Мелизанда помисли, че говорят за Франция.
След това осъзна, че става дума за Ейре.
— Татко може да се справи сам, градът е добре укрепен — продължи Ерик. — Откакто умря дядо, Нийл не може да обедини кралете. Все още тук-там има сблъсъци. Но от известно време се носят слухове, че все повече датчани се събират наоколо. Ще последвам викингските закони: ако Нийл е в опасност, ще извикам близките ни от всички краища на земята, за да се бият за нас и ще победим. Тогава датчаните ще се насочат към по-лесна плячка. А те са хиляди и ще навлязат навътре във франция.
— Крепостта е укрепена като Дъблин — каза Конар. — Невероятно здрава е. Стените са добре укрепени. Може да издържи на нападенията дори на голяма армия.
— Може бойните действия да се развиват около крепостта — предупреди Ерик. След това махна неопределено във въздуха. — Помисли колко далеч сме проникнали, братко, ние, родът на Верлхоф — в Русия, Средиземноморието, дори в някои градове на исляма. Ако нападателите са достатъчно силни, те ще се бият докрай и някой трябва да ги възпре.
— Боя се — сподели Конар, — че френските барони ще подценят нападателите.
Той се наведе напред, сякаш се вглеждаше в минатото.
— Когато татко е дошъл в Ейре, разбрал е предимството на конете, с които е разполагал. Повечето хора смятат викингите за морски хора, които бързо нападат, превземат и отплават. Но ние се научихме на друго. Татко се установи в Ейре и сега нашите викингски кораби возят коне, добре обучени за бой. Вярно е, че повечето викинги предпочитат да използват морето и корабите, но има и други, които вече постъпват като нас.
— Най-малкото всички ще те дебнат.
— Мисля, че една от причините да победя Жерар тогава, беше че той не очакваше помощ от викинги, които ще дойдат откъм морето със собствени коне.