Господаря на вълците
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Делчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господаря на вълците». Краткое содержание книги:
Но Конар беше получил наследството благодарение на нея. И това й се струваше несправедливо.
Биди я предупреди, че в живота не всичко е справедливо.
Тя прекалено бурно реагираше на своето положение, но то не беше непоносимо. Конар никога не се задържаше дълго с нея, за да упражни властта си.
Досега.
Сега той я владееше по друг начин. Това беше нещо ново и неочаквано.
Изстена тихо и зарови глава във възглавницата. Искаше й се нищо да не беше се случило. Да си е все още девствена и непорочна, да не е познала истината за любовта.
— Не! — прошепна тя тихо с лице към възглавницата. Удари я с юмрук. Завивката й се изплъзна и тя я дръпна, за да покрие голото си тяло. Погледът й падна върху капките кръв по чаршафа и гневът отново я завладя. Стана и запрати възглавницата върху чаршафа, за да покрие петната на срама си. „Мразя те“, прошепна ожесточено и отново стовари малките си юмруци върху възглавницата. „Мразя те!“
В този миг чу гласа му и замря.
— Наистина съжалявам, скъпа — каза той. Тя се обърна и видя, че е влязъл безшумно в стаята през тайния вход. От думите му вееше студенина. Мелизанда почувства целия си гръбнак изтръпнал. Без да иска пак го беше обидила. Искаше в думите му да има поне малко топлина.
Конар бе облечен, както обикновено, в ленена риза, туника и закопчана на рамото мантия. Той предпочиташе дрехи, които прилепваха към тялото и му позволяваха да се движи свободно. На кръста му висеше мечът, украсен с келтски знаци, но по викингски образец. Ножът му бе прикрепен към лакътя. Изглеждайте силен и непобедим. Въпреки това тя се уплаши за него, ей така, без причина. Всеки човек беше от плът и кръв, крехък и уязвим. Баща й умря пред очите й.
Мелизанда за първи път осъзна, че не желае смъртта му. Този мъж й беше скъп. Това я стресна и обърка. Досега тя го възприемаше като трън, забит в пръстта й, който просто трябваше да извади. Мислеше, че го мрази, но никога не бе пожелавала гибелта му.
Конар не би го повярвал, помисли си тя със съжаление. А и не би му го казала. Почувства синият му поглед като леден огън върху себе си. Той проникваше в нея. Изправи се в леглото. Чаршафът едва покриваше скута й, черната й коса се стелеше по гърба, гърдите и бяха голи. Тя побърза да дръпне завивките към себе си. След това му отговори със същата студенина, възвърнала достойнството си:
— Би могъл да почукаш, преди да влезеш!
Очите му я поглъщаха, тя се изгубваше в тях.
— Когато си тръгнах преди малко, ти спеше непробудно. Как бих посмял да те събудя — промърмори той шеговито. — Неволно чух твоите закани!
— Е, какво желаеш?
— Днес не можем да отплаваме, защото изпуснахме отлива — обясни й той. — Заминаваме утре при изгрев слънце. Надявам се да си приготвила багажа си също тъй чевръсто, както при напускането на Дъблин.
— Когато искам да замина, мога да се приготвя бързо, но досега ти дори не си споменал какви са плановете ти — не се сдържа и избухна Мелизанда. — Не мога да тръгна при първата ти прищявка.
Конар я гледаше мълчаливо. Приближи се към нея и застана до леглото. Изпълваше стаята с присъствието си.
— Е, щом не искаш да се облечеш, ела както си сега — гола. Важното е да дойдеш!
— Аз съм графиня и наследница на граф — напомни му тя, срещайки неустрашимо погледа му. — Грешиш, ако мислиш, че можеш да ме командваш, както командваш прислугата.
— Никога не съм имал слуга, който да е толкова своенравен и упорит като теб. Досега трябваше да ме опознаеш по-добре, Мелизанда. Казах, че съм решил да заминем заедно — значи така ще стане!
Как да му се противопостави? Как би могла да промени решението му?
Дали ще остане с нея, или след седмица ще изчезне, търсейки компанията на златокосата Брена — можеше ли да бъде сигурна?
Мелизанда сведе мигли, за да прикрие истинските си мисли.
— Ти никога не питаш, ти си викинг! — изсъска тя тихо. — Направо заповядваш, замахваш с камшика. Може би ще бъда послушна, ако поне веднъж се опиташ да поприказваш с мен.
Тя се отдръпна, придръпвайки завивката към гърдите си. Конар седна до нея и се наведе напред.
— Приказвахме достатъчно, Мелизанда. Ти се опитваш да ме командваш и да решаваш сама. Веднъж ти написах писмо, предупреждавайки те да ме чакаш, и направих грешка. Трябваше да пиша на баща си. Ти получи писмото, усмихна се на лековерния ми малък брат и избяга тук, толкова бързо, колкото ти беше възможно. След това те намерих да заговорничиш с онзи млад глупак Грегъри. Благодаря на бога, че доказа невинността си, защото щеше да се наложи да му прережа гърлото въпреки младостта му.