Домът на боговете
- Автор: Шекли Роберт
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Лира Принт»
- ISBN: 954-8610-50-5
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на боговете». Краткое содержание книги:
«Домът на боговете» е динамично, остроумно фентъзи за непознати светове в традицията на Роджър Зелазни, Робърт Хайнлайн — истинско забавление.
Артър Фен е обикновен млад професор с езотерична специализация по сравнителна митология. Забъркан в невероятни финансови машинации, той изпробва магическо заклинание и изведнъж се оказва притежател на магия, чрез която прониква в царството на боговете. На непозната територия той прави голямата грешка да покани низш бог и неговите приятели на Земята. Последствието е фантастична бъркотия, комични ситуации и изненади.
Грешката на Артър разстройва неговия собствен живот, нравите на Земята и мързеливото добруване на боговете. Силите на мрака могат да погълнат всичко. Добрата новина е, че Артър е способен да намери кураж и вяра в себе си да спаси светлината, дори това да значи една нова Вселена.
Когато се приближи още повече, той забеляза в ивицата менящи се цветове и форми, макар все още да не можеше да ги различи.
— Каква е тази ивица? — попита той файла.
— Хоризонтът на събитията.
— Мислех си, че хоризонтът на събитията винаги е вътре в черната дупка и е съставен от светлина, която не може да се измъкне навън поради изключително силната гравитация или нещо такова.
— Схванал си общата идея — отвърна му помощния файл. — Истинският хоризонт на събитията, разбира се, е вътре. Но тъй като никой не може да го види там, каква полза от него?
— Изобщо не смятам, че поначало има кой знае каква полза от него — отбеляза Артър. — Но какво значение има?
— Доста голямо — отвърна файлът. — Странността, живееща в сърцето на черната дупка, винаги страшно се гордее със своя хоризонт на събитията и страшно й се иска и другите да го гледат.
— Странността пък какво общо има?
— Ами комай всичко — рече файлът. — Няма черна дупка без странност, а никоя странност не позволява на черната си дупка да съществува без външен хоризонт на събитията. Той е еквивалент на сексуалната показност, характерна за някои птици на вашата планета. Малко са гледките в галактиката, по-красиви от една напълно развита странност, перчеща се със своя хоризонт на събитията.
— Нашите учени не мислят така — възрази Артър.
— Естествено, че не мислят. Но те така и не са успели да опознаят нито една черна дупка, нали така?
— Май че не — съгласи се Артър.
Докато се приближаваха, Артър успя да види във външния хоризонт изображенията на всякакви събития. Имаше анимирани картинки на древни воини във всеоръжие, имаше градове, израстващи от гъсти джунгли, и жреци, принасящи жертви по високи планински върхари.
— Тия картинки откъде се вземат там? — попита Артър.
— Те са същества, хванати в капана на хоризонта на събитията.
— Но как са попаднали там?
— Древните обитатели на Земята са разполагали с много техники, неизвестни на вас, съвременните. Някои от тях не са сработвали особено добре.
— Много вероятно — отвърна Артър. — А всички тези хора и неща все още там вътре ли са?
— Практически да — отвърна помощният файл.
— Давай да го хващаме това нещо — рече Артър.
Той се приближи към черната дупка. Тя представляваше лъскава, гладка черна сфера, опасана с ярка ивица. Артър погледна картинките в ивицата и я подмина. Сега пред него беше само мрак и той усети как нещо го подръпва. Продължи напред, като пазеше равновесие, а нещото го дърпаше ли дърпаше.
После се намери на повърхността на черната дупка. Огледа се. Някаква виолетова светлина просмукваше всичко. Нещо се приближаваше към него.
Артър се стресна и се замисли дали да не се оттегли, но помощния файл се обади:
— Всичко е наред, тъкмо затова сме дошли. Това е един от плувците в черните дупки.
Артър изчака съществото да се приближи. Приличаше на нещо леопардоподобно и акулообразно. Формата му постоянно се менеше. То вървеше към Артър, но същевременно като че ли плуваше.
Артър изчака. Онова се приближи и го подуши.
— Кажи му нещо — предложи файлът.
— Добро момче — рече Артър, протегна ръка и го потупа по главата.
Съществото се протегна грациозно и издаде неописуем звук — Артър реши, че е от удоволствие.
— А сега го възседни — нареди файлът. — Давай. Няма да те ухапе.
Артър хич не беше сигурен в това, но яхна създанието. То се обърна и се юрна в галоп. Търчеше напред, но същевременно и надолу, през неосезаемото вещество на черната дупка.
— Как го прави? — попита Артър помощния файл.
— Приспособило се е към тукашните условия на живот — обясни файлът. — Когато си в контакт с него, възприемаш много от неговите свойства.
— А как така свойствата на черната дупка не го засягат?
— То огъва времето — обясни файлът. — Използва бъдещето, когато черната дупка вече се е разпаднала.
— И как го прави?
— Това е голяма мистерия — отвърна файлът. — Много малко същества успяват да източват бъдещето по този начин. Разбира се, това си има цена. То използва собственото си настояще, за да се домогне до бъдещето. Взема назаем време от собственото си бъдеще.
— И какво става с него?
— Когато изразходи всичкото си бъдеще, трябва да плати своя дълг пред времето.
— И как става това?
— То изчезва.
— И къде отива?