Домът на боговете
- Автор: Шекли Роберт
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Лира Принт»
- ISBN: 954-8610-50-5
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на боговете». Краткое содержание книги:
«Домът на боговете» е динамично, остроумно фентъзи за непознати светове в традицията на Роджър Зелазни, Робърт Хайнлайн — истинско забавление.
Артър Фен е обикновен млад професор с езотерична специализация по сравнителна митология. Забъркан в невероятни финансови машинации, той изпробва магическо заклинание и изведнъж се оказва притежател на магия, чрез която прониква в царството на боговете. На непозната територия той прави голямата грешка да покани низш бог и неговите приятели на Земята. Последствието е фантастична бъркотия, комични ситуации и изненади.
Грешката на Артър разстройва неговия собствен живот, нравите на Земята и мързеливото добруване на боговете. Силите на мрака могат да погълнат всичко. Добрата новина е, че Артър е способен да намери кураж и вяра в себе си да спаси светлината, дори това да значи една нова Вселена.
И за да опита, той каза с тих глас:
— Водач?
Нищо не се случи.
— Някаква помощ? — опита той пак. И взе, че се получи нещо.
Около него заблестяха светлини и кой знае откъде се спусна голям червен куб. Отстрани на куба беше изписано с жълти букви: ПОМОЩ ЗА ВАС В БОГОПРОСТРАНСТВОТО.
— Така малко по̀ бива — отбеляза си Артър.
А на помощния куб каза:
— Здравейте?
— Мараба — отвърна глас.
— Ти наистина ли си помощта?
— Аз съм файлът «ПОМОЩ» — отвърна гласът, — а ти ме извика точно навреме. Наистина, за да обикаляш из това пространство, помощ ти е нужна. Изненадан съм, че са те вкарали тук без никакво предупреждение.
— Аз сам съм изненадан — рече Артър, — но случаят е спешен.
— Сигурно — отвърна гласът, — защото наистина действаш много безразсъдно.
— Ама аз само направих една-две крачки — рече Артър.
— Да, но без да задействаш крачкоизтриващата процедура.
— Това лошо ли е?
— Опасно е. Тук, в това пространство, има мършоядци, които следят автоматично за стъпки.
— Сега в опасност ли съм? — попита Артър.
— Само минутка — отвърна гласът. — Да проверя.
След малко гласът отново се обади:
— Не. Сигурно е късметът на новака — мършоядците са в сектор 22СА. Няма да повярваш какво мазало стана там. Но това не те засяга. Та, какъв ти е проблемът?
— Извънземните — отвърна Артър. — Трябва да направя нещо с тях.
— Аз самият съм извънземен — рече гласът.
— Говоря ти за онези, които се готвят да нападнат Земята.
— О, онези ли. Лошите извънземни. Чудех се кога ли някой ще се хване да направи нещо по въпроса.
— Тъкмо затова съм дошъл.
— Но ти не си опитен убиец на извънземни, нали?
— Всъщност не съм.
— Това усложнява работата.
— Съжалявам да го чуя.
— Съжалявам, че ми се налага да ти го кажа.
— Разбрано. Та какво да правя?
Последва мълчание, а после — странно щракане. Артър реши, че това е звукът, който издава файлът «ПОМОЩ», докато мисли. Най-накрая файлът каза:
— Тия извънземни — те как ще стигнат до Земята?
— С космическа флотилия — отвърна Артър.
— Голяма ли е?
— Предполагам — отвърна Артър. — Според мен, за да се атакува успешно Земята, е нужна доста голяма космическа флотилия.
— И аз бих го предположил — рече файлът — А как мислиш, че ще атакува тази флотилия? В единична нишка или разпръсната в дълъг фронт?
— Де да знам — отвърна Артър. — По-скоро бих си помислил, че в широк фронт. Аз така бих направил.
— На мен ми звучи доста разумно. Предполагам, че нямаш представа в каква форма ще бъде този фронт?
— Никаква — отвърна Артър. — Но груб правоъгълник или полумесец би било много вероятно предположение.
— Ориентиран накъде? С тясната или широката страна напред?
— Нямам представа — отвърна Артър.
— Е, да приемем най-лошия сценарий. Да кажем, че ще се разпръснат на от хиляда до милион мили в пространството.
— Изглежда ми разумно — рече Артър.
— Е, за мен е очевидно, че за да покрием всички възможности, съществува само една защита, към която можем да се обърнем.
— И това е?
— Трябва да поставим нещо между тази космическа флотилия и Земята.
— Тъкмо това мислех и аз — рече Артър. — Ти какво предлагаш?
— Сещам се само за един предмет, който би свършил работата. Черна дупка.
— И какво ще стане?
— Ако я разположим правилно, тя ще ги погълне всичките. И това в общи линии ще бъде краят им.
— Тъкмо това искаме — рече Артър.
— Но ми се струва, че ще постъпим малко жестоко с извънземните.
— Сами са си го изпросили — забеляза Артър. — Да не са нападали Земята.
— За това няма да споря с тебе — рече файлът. — По възгледи аз съм терацентрик. Та, ако си съгласен, точно така ще направим.
— Съгласен съм — рече Артър. — С какво ще започнем?
— Е, сега идва мъчното — рече файлът. — Първо трябва да намерим черна дупка с подходящи размери.
— А после да я закараме на буксир до мястото?
— Ами да, това е идеята, принципно, но за да го постигнем, първо трябва да предприемем ред стъпки. Тези стъпки са опасни и всяка от тях може да доведе до твоето заличаване. И моето също, бих добавил.
— Олеле — възкликна Артър, — аз бих рискувал, но нямам право да въвличам и тебе в това.
— Хич не се притеснявай — успокои го файлът. — Самосъхранението хич не ме интересува. В края на краищата, аз съм само данни и нищо повече. Но има и още една трудност.