Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Но, изглежда, най-интересното се оказало това, че «Мери Роз» загинал също без бой в залива пред очите на цялата английска ескадра поради загубване на устойчивост. Архивите, разровени от историците, припомнили вече забравените обстоятелства около гибелта на «Мери Роз».
На 11 юли 1545 г. английският крал Хенрих VIII пристигнал от Лондон в Портсмът за преглед на своята ескадра, която се готвела за бой с френския флот, приближаващ се към бреговете на Британия. След като огледал корабите, кралят останал много доволен от «Мери Роз», влязъл току-що в строя след значително преустройство, а също и от неговия капитан Джордж Кейрви. Известно е, че Хенрих VIII присвоил на капитана вицеадмиралско звание и като свалил от себе си златната боцманска дудка със златна верижка — символ на властта на височайшия лорд-адмирал, я окачил на шията на Кейрви. По воеме на тържествения обяд на борда на флагмана «Грейт Хенри» на краля доложили, че флотът на французите приближава Солент. Хенрих VIII заповядал на своите адмирали да излязат в морето, а самият той слязъл на брега.
Веднага щом на «Мери Роз» поставили по командата на новоизлюпения вицеадмирал брамселите, корабът неочаквано започнал да се наклонява на борд, след това се проснал във водата с мачтите си и след две минути потънал. При това морето било спокойно и духал умерен зюд — вест. От 700-те моряци и войници от морската пехота, намиращи се на борда, се спасили само 40. Изглежда, че 92-те оръдия за този кораб се оказали множко — в стремежа си да увеличи артилерийската мощ на «Мери Роз» кралят забравил за значението на метацентричната височина[6]. Вече два века по-късно установили, че на този кораб долните ръбове на оръдейните амбразури от долната палуба се намирали само на 16 дюйма от равнището на водата. Вероятно, когато корабът започнал да се накланя, част от оръдията от единия борд не са били закрепени и са се струпали едновременно към противоположния борд, което довело до преобръщането на кораба.
Откакто около потъналия «Роял Джордж» започнали да извършват водолазни работи, които продължават и досега, английските подводни археолози били озадачени — коя от находките се отнася към «кораба на знаменитите адмирали» и коя — към «Мери Роз». От средата на миналия век Спидхейдския рейд се превърнал във «водолазен полигон». Тук били изпробвани и усъвършенствувани различни системи подводни звънци, водолазни скафандри и подемни приспособления. Започнали с подводен лов за бронзовите оръдия на корабите, които по-рано представлявали доста голяма ценност, а по-късно, с развитието на подводната археология, когато «морските сувенири» излезли на мода, водолазите не се гнусели даже от парчетата дърво и човешките кости…
И до днес на дъното на Спидхейдския рейд лежат останките на два кораба, трагичната гибел на които красноречиво свидетелства за огромното значение на понятието «устойчивост на кораба».
Мимозите на Ноармутие
Легендарният «Титаник», спечелил мрачна слава в историята на корабоплаването поради трагичната гибел на хиляда и петстотин души, бил смятан на времето си за най-големия параход в света. Той бил с водоизместване 66 000 т, дължина — 268 м, широчина — 33 м и височина на борда — 36 м.
Параходът, за който ще стане дума, би могъл спокойно да бъде превозен върху «Титаник» напреко на палубата му — неговата дължина била по-малка от широчината на «Титаник»… Точи параход се казвал «Сен Филибер». Водоизместване — 189 т, дължина — 32,1 м, широчина — 6 м и височина на борда — 2,61 м.
«Сен Филибер», този пигмей в траурния списък на летописите на морските катастрофи, отнесъл на 15 юни 1931 г. на морското дъно петстотин или една трета от жертвите на «Титаник».
«Сен Филибер» бил построен през 1923 г. в корабостроителниците на Сен Назер във Франция по поръчка на «Нантското дружество за корабоплаване». Това бил екскурзионен кораб от езерен тип. Тъпонос, почти плоскодънен, с един комин и една мачта. Главната му палуба била заета почти от самия бак до края на кърмата от двата пътнически салона за първа и втора класа. Над салоните се намирала още една открита палуба със скамейки за екскурзиантите. И макар че мощността на парната машина на «Сен Филибер» била едва 23 к.с., неговият комин се издигал над палубата на 8 м. Това заедно с високо разположената, приличаща на гише на касиер комадна рубка, правела парахода да прилича на влекач.
6
Неволна грешка. Понятието метацентрична височина навлиза в теорията на кораба в сегашния му смисъл едва през ХІХ в.