Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Когато след съобщението на дърводелеца за надвисналата опасност вахтеният офицер казал на командира на кораба, че е време да се изправи корабът, последният уж отговорил: «Нищо, сега е осем без четвърт, ще изправим кораба едновременно с вдигането на флага и брамреите. Заповядайте екипажът да заеме местата си при оръдията».
В онези времена по корабите, стоящи на рейд, през нощта едновременно със спускането на флага спускали и брамреите, а сутринта те отново се вдигали едновременно с флага и се поставяли в хоризонтално положение. Изглежда, че командирът на «Роял Джордж» е искал да допълни тази обикновена маневра и с ефектното изправяне на кораба. По такъв начин времето било загубено, а когато екипажът се устремил към местата си, като матросите бягали именно по този борд, към който корабът бил наклонен, кренът се увеличил още повече и отворените оръдейни амбразури се скрили под водата… А може би точно в тази минута е връхлетял порив на вятъра, което е увеличило и крена. Кой знае?
Други английски източници съобщават, че всичко това е станало не сутринта, а през деня по време на обяда. Въпреки това независимо от часа през деня най-разпространената версия за причината на катастрофата е тази, че корабът е загребал с отворените си оръдейни амбразури вода и е загубил устойчивост.
Най-пълно подробно описание на версията за загубването на устойчивостта може да се намери в издадения в Англия четиритомник със заглавие «Море», съставен от Ф. Уимпър. Същата версия е взета за основа на поемата на Каупър «Toll for the brave».
Съществува и друга версия за гибелта на «Роял Джордж» (тя следва да се смята за първа, тъй като се е появила веднага след катастрофата). Това е т. нар. «версия за сухата гнилост» и нейни автори са членовете на трибунала на британския адмиралтейски съд, които разследвали обстоятелствата по катастрофата. Накратко тя се свежда до следното.
Застаналият на котва «Роял Джордж» не е могъл да потъне поради загубване на устойчивост от попадналата в отворените амбразури вода, тъй като е стоял с носа към бриза и кренът му към левия борд е възлизал на 7° — напълно достатъчно, за да се оголи повреденият кингстон. За 35 години служба корабът бил дотолкова поразен от «сухата гнилост», че неговият корпус загубил всякаква здравина и на този злополучен 29 август на Спидхейдския рейд от дъното на кораба се откъснало огромно парче и в образувалата се пробойна, площта на която възлизала почти на една трета от площта на подводната част на корпуса, нахлула вода и корабът потънал като камък. Последната фраза от решението на трибунала по делото на «Роял Джордж» гласи: «Това се потвърждава от точни факти, които не предизвикват спор или съмнение сред членовете на трибунала на адмиралтейския съд».
Обяснението за «теорията на сухата гнилост», дадено от трибунала, сваляло от командването на кораба, ескадрата, флота и от самото адмиралтейство обвинението по повод на катастрофата — произшествие повече от скандално, вземайки предвид обстоятелствата. При това вината сякаш се прехвърляла върху тези, които отговаряли за състоянието на корпуса на кораба и за качеството на неговия последен ремонт, т. е. върху цивилните чиновници, които ръководели докуването на «Роял Джордж» в частната корабостроителница. Макар че тази версия се поднасяла като извод на солидна комисия и била публикувана като «Заключение на трибунала на адмиралтейския съд», моряците от английския кралски флот не вярвали в нея. Първо, от корабите на ескадрата, застанали около «Роял Джордж», видели как той легнал на борд и потопил мачтите си във водата. Това сигурно не би станало, ако една трета от дъното на кораба (да допуснем даже някъде вляво, край скулата) би се откъртила и паднала на дъното — в такъв случай корабът би потънал прав, без крен. Разбира се, «сухата гнилост» в корпуса на «кораба на адмиралите» е била налице — също както в корпусите на почти всички английски военни кораби по това време, но не и в такава степен, че да «изпадне част от дъното». Това стопроцентово е трябвало да се предшества от силни течове в кораба дълго преди неговата гибел. Известно е, че «Роял Джордж» неведнъж засядал на плитчина и ако «сухата гнилост» е била толкова силно разпространена, «огромното парче от дъното» би изпаднало именно при някое от тези докосвания до дъното.