Хвани юздите на съдбата
- Автор: Улф Джоан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хвани юздите на съдбата». Краткое содержание книги:
— Преди да предприемем каквото и да било, ще ни трябват доказателства.
— Успя ли да говориш с ратая, който се е грижил за Фин Макол?
Усмивката му стана още по-широка.
— Разбира се, момиче. Установих, че и мистър Даниел е говорил с него.
Хари подсвирна изненадано.
— Той ми каза, че Фин Макол имал малка бенка на десния си преден крак — заяви тържествено Пади.
— Независимо от цвета и рисунъка си всеки кон има особени белези, характерни само за него — намеси се Хари. — Колкото повече размишлявам, толкова по-невероятно ми се струва Стейд да е успял да прокара тази измама. Хората от обора веднага биха забелязали, че мястото на Алказар е заето от друг кон. Всеки ратай познава животните, за които се грижи, не е ли така?
— Обзалагам се, че когато новият кон се е появил в обора, Стейд е уволнил целия предишен персонал — отговори уверено Пади.
Хари вдигна вежди и съвсем заприлича на Ейдриън.
След кратко мълчание отбелязах:
— Мисля, че следващата ни задача е лично да видим Алказар. Вярвам, че сте съгласни с мен.
— За да сме уверени, че жребецът е същият, доведох от Ирландия бившия гледач на Фин Макол — съобщи гордо Пади.
В стомаха ми заседна буца. Припомних си студените очи на Стейд и потреперих.
— Първо трябва да се уверим, че маркизът не си е вкъщи.
Хари ме погледна пронизващо.
— Най-добре е да убедим Ейдриън да ни отведе в Нюмаркет на Гвинеите. Досега Стейд е участвал във всички надбягвания и мисля, че състезанието ще ни даде идеалната възможност да хвърлим поглед върху прословутия Алказар.
Погледнах с възхищение девера си.
— Това е блестящ план, Хари!
Той също изглеждаше доволен от себе си.
— Планът е добър, но само ако Шон и аз сме единствените, които отидат да видят жребеца.
Погледът на Хари помрачня.
— Нека не се караме — намесих се бързо аз. — Ще уточним плана си едва когато пристигнем в Нюмаркет. Първо трябва да убедим Ейдриън да ни заведе там. Мисля, че няма да е толкова просто.
— Знам — подкрепи ме Хари. — В последно време брат ми е много зает… вниманието му е другаде.
— Новите рестриктивни закони на правителството не му се нравят — обясних аз.
— Разбира се, че не — съгласи се Хари. — Ако се съди по поведението на Ливърпул, можем да повярваме, че на Пел Мел вече са издигнали барикади.
— Това е позорно! — извиках възбудено аз.
— Кажи на Ейдриън, че баща ти винаги те е водил на надбягванията в Нюмаркет и искаш да ги посетиш и тази година, за да си припомниш миналото — предложи Хари.
Помислих малко и кимнах.
— Добре, ще го направя.
— Мис Катлийн, според мен не е нужно вие и мистър Хари да отивате в Нюмаркет — обади се сърдито Пади. — Ще почакам до деня на Гвинеите, ще взема Шон и ще го заведа да види жребеца. След това ще се върна в Лондон и ще ви разкажа подробно какво съм видял. По-добре е да не се замесвате в тази работа.
— Пади, трябва да разберете, че ние с Кейт държим да дойдем — заговори настойчиво Хари. — За нищо на света няма да пропусна това приключение!
Пади го изгледа неодобрително.
— Ние търсим начин да възстановим справедливостта — отсече той. — Това не е приключение за ученици, момчето ми.
Лицето на Хари стана сериозно и аз се смаях. Изведнъж деверът ми стана някак по-стар и улегнал.
— Разбирам, Пади. Много съжалявам, че казах приключение. Явно думата не беше намясто.
— И аз ще дойда — присъединих се към него аз. Нека Хари си говори за приключение, а Пади за справедливост — аз исках нещо много по-просто. Исках разплата.
В този момент се върна Луиза, натоварена с книги от заемната библиотека. Тя влезе безгрижно в салона и като ни забеляза, спря нерешително.
— Прощавай, Кейт, не знаех, че имаш посетител.
Усмихнах се развеселено.
— Остави си книгите, Луиза, и ела да те запозная с един много скъп стар приятел. Това е Пади О’Грейди.
Луиза се усмихна зарадвано и пристъпи напред с протегната ръка.
— Мистър О’Грейди, много съм слушала за вас. Кейт много ви обича.
Пади се наведе над ръката й с такова изящество, че аз се слисах.
— Благодаря ви, мадам — отговори той с най-изискания си тон.
— Мис Кранбърн е „роднината по женска линия“, която ми правеше компания в Шарлууд Корт — обясних на Пади. — Тя е братовчедка на мама.
— Така ли? — усмихна се Пади.
— При нас ли ще остане мистър О’Грейди, Кейт? — попита Луиза.
— Естествено — отговорих веднага, но Пади възрази:
— Момчетата ще ме подслонят в обора.
— Глупости — произнесе натъртено Луиза. — Не можете да живеете в обора, мистър О’Грейди.
— Луиза е права — подкрепих я аз. — Тази къща не е и наполовина толкова страшна като Грейстоун. Пади, ти ще получиш съвсем нормална спалня на първия етаж.