Хвани юздите на съдбата

14

Представянето ми в двора мина съвсем гладко, точно както ми бяха предричали. Придружени от двама лакеи в парадни ливреи, Ейдриън и аз, Каролайн и лорд Ашли се качихме в официалната карета на семейство Грейстоун и потеглихме към двореца Сейнт Джеймс. Към задължителната украса на главата от щраусови пера носех семейната диадема, на шията, ушите и китките ми святкаха диаманти, а роклята ми беше направо ужасяваща, защото се състоеше от три поли върху огромен кринолин. Беше толкова скъпа, че парите, дадени за нея, можеха да хранят едно село през цялата зима. А пък накитите щяха да наситят цяла Ирландия.

Каролайн и аз оставихме господата в голямата зала за аудиенции и заедно с още двадесетина други девойки и компаньонки, всички стегнати с корсажи и накичени с диаманти, влязохме в преддверието, което водеше към залата за представяне. Когато най-сетне приклекнах в дълбок реверанс пред кралицата, изобщо не се почувствах почетена или възвисена, защото тя беше само една сбръчкана стара жена, в която нямаше нищо величествено. След като Каролайн ме представи, кралицата ни махна да се приближим и в продължение на десет минути ни разпитва за Ейдриън!

Когато се върнахме, залата за аудиенции беше препълнена, но главата на Ейдриън стърчеше над морето от мъже и жени. Почти бяхме стигнали до него, когато видях, че разговаряше с едно стройно момиче с медноцветна коса, вдигната в сложна прическа и украсена със задължителните щраусови пера. Сърцето ми спря да бие. Беше лейди Мери Уестън.

Каролайн очевидно беше забелязала колебанието ми, защото бързо се обърна към мен:

— Кое е момичето, с което говори Ейдриън?

— Лейди Мери Уестън — отговорих с цялото възможно равнодушие.

Каролайн не отговори, но по изражението й пролича, че знаеше това име. Прихванахме полите си, за да се промъкваме по-лесно през навалицата, и най-после стигнахме до Ейдриън. Той ни посрещна с усмивка.

— Е, добре ли мина представянето? — попита той.

— Кейт беше съвършена — увери го Каролайн.

— Кейт винаги е съвършена — отговори гордо той. Хвърлих му изпитателен поглед, но изражението му остана неразгадаемо. Сега трябваше да ни представи на лейди Мери.

Каролайн се усмихна учтиво и каза няколко незначителни думи. Аз останах напълно сериозна.

— Ние с лейди Мери вече се познаваме.

— Но не сме се срещали, откакто станахте лейди Грейстоун — отговори младата жена, която се бе надявала да носи същата титла. — Тъкмо поздравих съпруга ви. Позволете и на вас да пожелая щастие.

Изражението й беше спокойно и прелестно, както винаги, но когато ме погледна, устните й побеляха.

— Благодаря ви, лейди Мери — отговорих все така сериозно.

— Къде е Едуард? — попита нетърпеливо Каролайн.

— Мисля, че се заприказва с някого за отглеждане на говеда — обясни Ейдриън.