Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Щяхме да го познаем — отбеляза Кейт.
— Нима? Не и ако е носил работнически гащеризон, ако е бил с друга прическа, с очила и фалшиви мустаци. Но е възможно той да ви е видял. Може по някое време да е разбрал, че в самолета има федерални агенти или детективи. Помислете. Опитайте се да си спомните кого сте видели на борда и в заградената зона.
Добре, Джак, ще помисля. Благодаря, че го спомена.
— Във всеки случай — продължи Кьоних, — Халил се е качил на някой от мотокарите. След това повечето терористи биха взели самолет за Средния изток. Но не, Асад Халил не си е заминал. Не още. Първо се е отбил в „Конквистадор“. Останалото, както казват, е история.
Цяла минута не се обади никой.
— Имаме си работа с изключително изобретателен, хитър и смел човек — отбеляза накрая Кьоних. — Той светкавично се възползва от обстоятелствата, без да се колебае и да се бои, че ще го заловят.
Разчита на това, че другите са заети или не подозират за присъствието на убиец психопат. Бързина, свирепост и шок. Решителност, дързост и измама. Разбирате ли?
Разбирахме. Можех да разкажа на Джак Кьоних за десетината-петнайсет такива убийци, с които се бях сблъсквал през годините. За истински опасните убийци психопати, каквито току-що описа той. Няма да повярвате какви ужасии им се разминават безнаказано. Няма да повярвате колко глупави и доверчиви са жертвите им.
— Имало е вероятност събитията да се развият по друг начин — продължи Кьоних. — Например самолетът просто да се разбие и всички на борда да загинат, включително Халил. Той би го приел, струва ми се, дори би го сметнал за победа.
Всички кимнахме.
— Или да го заловят на земята и да го обвинят в убийство. Това също не би го уплашило. В Триполи пак щяха да го обявят за герой.
Отново кимнахме.
— Трета възможност: да избяга от самолета, но да не успее да изпълни задачата си в „Конквистадор“. Във всеки случай, след като Юсеф Хадад е бил на борда с бутилките кислород и отровен газ, Асад Халил не е можел да изгуби. Всъщност даже Хадад да не се беше качил на самолета в Париж, Халил пак щеше да стигне до „Конквистадор“, макар и с белезници и под охрана. Кой знае какво щеше да се случи тогава?
Всички се замислихме какво би станало, ако бяхме отвели Асад Халил в „Конквистадор“ според плана. В кой момент щеше да побеснее?
Господин Кьоних завърши с думите:
— Като оставим настрани другите възможности, Асад Халил ни нанесе страхотен удар. И все още не ни е известно дали в момента се крие някъде в Америка, или се е върнал в Либия. Но трябва да приемем, че е наблизо и се готви за нова атака.
Тъй като вече бяхме изчерпали фактите и навлизахме във фазата на догадките, аз предположих:
Според мен този тип е самотник и няма да се появи в обичайните наблюдавани от нас къщи, нито пък ще се мотае с обичайните заподозрени в местната джамия.
Кейт се съгласи с мен и прибави:
Може да има само една свръзка, например онзи от февруари или някой друг. Ако приемем, че след първоначалния контакт не се нуждае от помощ, можем да очакваме, че скоро ще открием трупа на друг негов съучастник. Освен това смятам, че някой на летището му е помогнал да избяга и че ще го намерим мъртъв. Трябва, предупредим полицейското управление. Кьоних кимна и се обърна към Наш.
— Защо смяташ, че е заминал?
Тед не отговори веднага и си придаде вид, че му е писнало от хвърляне на бисери пред свине. Накрая се наведе напред и впери поглед във всеки от нас.
Описахме пристигането на Халил в страната величествено и драматично. И господин Кьоних е прав, че каквото и да се беше случило, либиецът пак щеше да е победител. Бил е готов да жертва живота си в служба на аллах и да отиде при братята си в рая. Адски рискован начин да проникнеш във вражеска държава.
— Това вече ни е известно — отвърна крал Джак.
— Изслушайте ме докрай, господин Кьоних. Важно е. Добре, да приемем, че Асад Халил е дошъл в Америка, за да вдигне във въздуха тази сграда, другата оттатък улицата, целия Ню Йорк или Вашингтон. Да приемем, че някъде е скрита ядрена бомба. Или по вероятно един тон токсичен газ. Или пък хиляда литра антракс. Ако беше човекът, който е трябвало да използва тези оръжия за масово унищожение, Асад Халил щеше да влезе през Канада или Мексико с фалшив паспорт и да мине границата, за да изпълни тази важна задача. Нямаше да рискува да го заловят или убият. Днешният случай беше класическа операция „Чайка“ … — Той се огледа наоколо и поясни: — Нали знаете, долита в страната, вдига много шум, осира навсякъде и отлита. Господин Халил е изпълнявал операция „Чайка“. Операцията е приключена. Заминал е.
Всички се замислихме за операция „Чайка“. Милият Тед бе проговорил. Оказваше се, че коефициентът му за интелигентност е поне колкото на видеокасетофон. Аргументацията му беше неопровержима. Тишината в стаята ми показа, че колегите ми най-после са видели блестящата проницателност на Наш.