Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Вече говорихме за парадокса, когато представителя на държавната власт на най-високо равнище преговарят с престъппицнте, а и посочихме случаи, когато правителството или органите на властта намират подобно преговаряне за уместно. Но неповторима в историята на тероризма ще остане ролята, която трябвало да изиграе на международна сцена западногерманският министър Ханс-Юрген Вишневски. Той получава от федералния канцлер нареждане да се качи на самолет, да обиколи половината земно кълбо и пред очите па световната общественост да разиграе театър за похитителите. Правителственият самолет излита и макар че пътуването на министъра в чужбина не убягва от вниманието на журналистите, за целта на пътуването те все пак научават едва след кацането на самолета в Алжир. Министър Вишневски действително проучва възможностите алжирските власти да приемат похитителите, но получава отрицателен отговор. В това отношение Алжир има печален опит. След нападението на сградата на ОПЕК във Виена австрийският федерален канцлер Бруно Крайски помолва алжирското правителство да удовлетвори исканията на похитителите и да ги приеме. После Алжир съжалява за това. Впрочем създава се впечатлението, че Алжир има нещо общо с терористите и че може би ги поддържа. Така че готовността да се удовлетвори молбата на австрийското правителство и да му се помогне да се измъкне от трудното положение излиза скъпа на алжирските власти. Ето защо отначало отговарят отрицателно на въпроса на Вишневски. Но по-късно отказът получава смекчаващ послепис: ако по хуманни причини западногерманското правителство поиска тази услуга, Алжир е готов да помисли за приемането на терористите, тоест не иска да носи вина за евентуалната смърт на Шлайер.
В Триполи министър Вишневски също получава отрицателен отговор, дори укор от председателя на Съвета на революционното командуване Кадафи. Не искал да има нищо общо с терористите дори от тази гледна точка че западногерманският печат не изпуска нито една възможност да твърди, че Либия финансирала терористичните действия в Европа и в Близкия изток.
Не посрещат сърдечно министър Вишневски и когато правителственият самолет пристига в Народна демократична република Йемен. Та нали при историята с Лоренц на летището в Аден са разменени освободените затворници. Федерална република Германия остава длъжница на НДРЙ. В случая с Лоренц йеменските управляващи кръгове се съгласяват да приемат освободените затворници при предварително уговорени условия: след пристигането да бъдат интернирани. В срок от четиридесет дни Федерална република Германия трябвало да изпрати искане за предаване и връщане на терористите. Искане за тяхното предаване не пристига и НДРЙ си има неприятности с престъпниците.
Следващата спирка е Багдад. Иракските власти отказват и Вишневски отново излита. По пътя самолетът му трябвало да кацне в американската база на остров Гуам, където диспечерската служба погрешно съобщила от Анкоридж, че Вишневски кара единадесет терористи. Ето защо веднага след кацането на Гуам самолетът бил обкръжен от войници е автомати, бойната част на летището била в готовност и началникът на летището не разбрал къде са се дянали по време на полета единадесетте затворници.
В Ханой летището се оказва в ремонт и големият „Боинг 707“ на Вишневски е принуден да кацне в град Хошимин. В тамошния хотел „Континентал“ министърът се среща с представител на виетнамското правителство и изслушва наистина твърде любезния, но отрицателен отговор. Край на последното действие. Представлението трябваше да покаже на терористите, а те естествено научават за него от радиото, телевизията и печата, че никоя страна в света няма да ги приеме с разтворени обятия. Изпълни ли целта си тази толкова скъпо струваща акция за убеждаване на терористите? Едва ли. Както и някои други предложения.
В днешно време съществуват начини твърдоглавите затворници да бъдат накарани да говорят — психофармакологичните средства премахват задръжките. Някой Предлага този метод да бъде приложен върху арестувания терорист Кнут Фолкерс, който би могъл да разкрие къде е укриван Шлайер. Обмисля се и въпросът за действителната размяна на затворниците с Шлайер. Биха могли да ги откарат в дадена страна, после веднага след кацането да тръгнат но петите им агенти на американското ЦРУ и на израелската секретна служба МОСАД, а те да ги вкарат отново зад решетките, или да ги ликвидират.
Израел дори предлага следното решение. Секретната служба МОСАД да построи от хартия и юта точно копие на летище някъде в пустинята, преоблечени агенти да го обкръжат и после след кацането да обезвредят нищо неподозиращнте терористи. Нито едно от хрумванията не бе реализирано. Впрочем следващият ход в тази партия не бе направен нито от западногерманската полиция, нито от психолозите от „кризисния щаб“, а от самите терористи.