Юбик
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юбик». Краткое содержание книги:
1. В класациите на западноевропейските страни, където са най-интелигентните фенове на жанра, Филип Дик много често изпреварва по популярност тройката Хайнлайн — Азимов — Кларк. Той обаче си е американец.
2. Женил се е точно пет пъти.
3. Имал е сериозни проблеми с наркотиците, което се отразява и върху избора му на любими теми за писане — привидните светове и измамните реалности.
4. В класацията на Д. Прингъл „100-те най-добри англоезични фантастични романа за 1948-1984“ само той е включен с цели шест заглавия.
5. Единствената си неуспешна книга е написал в съавторство с Роджър Зелазни.
6. Носител е на наградата „Хюго“ за роман. Влиянието му върху редица от най-новото поколение е безспорно и труднооценимо по своето значение.
7. Когато умира през 1982 година го погребват до неговата сестра-близнак, починала при раждането.
След смъртта му е учредена наградата „Филип Дик“. Един от първите й носители е Майкъл Бишоп за романа „Филип Дик е мъртъв, уви!“
— Да.
— В такъв случай, нямаме и най-малка представа кой всъщност цели нашето унищожение, както и кой ни защитава. Не го знаме ние отвътре, нито пък ти отвън. Може би това е Пат.
— И аз така мисля — съгласи се Рунсайтър. — Тя е вашият враг.
— Може би — поправи го Джо. — Знаеш ли, аз не съм на същото мнение.
Защото, рече си той, струва ми се, че все още не сме се изправили лице в лице с врага. Нито пък с нашия защитник. Но скоро и това ще стане. Не след дълго ще ги опознаем и двамата.
— Сигурен ли си, — попита той Рунсайтър, — ама съвсем сигурен, че ти си единственият, оцелял след взрива? Помисли, преди да ми отговориш.
— Както вече казах, Зое Уирт…
— От нас — натърти Джо. — Защото Пат Коунли, например, не е с нас в този период от времето.
— Пат Коунли бе намерена със смазан гръден кош. Почина от шок и белодробен колапс, с множествени вътрешни увреждания, включващи разкъсан черен дроб, а освен това имаше тройна фрактура на крака. Практически, тя се намира само на четири крачки от теб, искам да кажа — тялото й.
— И останалите ли сме така близо? Всички ли сме тук — в този мораториум?
— С едно единствено изключение — рече Рунсайтър. — Сами Мъндо. Той получи масивно увреждане на мозъка и изпадна в дълбока кома, от която специалистите смятат, че няма да излезе никога. Мозъчната кора…
— Значи той е жив. Не е в охладителна камера. Не е тук.
— Не бих го определил като „жив“. Непрестанно му правят енцефалограми — няма никакви следи от мозъчна активност. Нищо повече от едно растение. Без личност, без движение, без съзнание — в мозъка на Мъндо вече не се случва нищо.
— Затова не искаше от началото да говориш за него — рече Джо.
— Но ето че ти казах.
— Чак след като те попитах. И колко далече е той от нас? В Цюрих ли е?
— В Цюрих е, да. Настанихме го в болница „Карл Юнг“. На четвърт миля от мораториума.
— Наеми телепат — посъветва го Джо. — Или използвай Дж. Дж. Ашууд. Накарай да го проверят телепатически.
Той е само едно момче, мислеше си Джо. Объркано и лишено от опит. Груба, неоформена, склонна към злини личност. Възможно е това да е отговорът. Напълно съвпада с преживяното от нас, с всички тези противоречиви, своенрави събития. Като в детска игра, първо ни откъснаха крилете, а сетне се помъчиха да ни ги върнат. Временните ни възстановявания, като моето в този момент.
Рунсайтър въздъхна.
— Вече опитахме. Това е обичайна практика при случаите на мозъчно увреждане — да се потърси телепатичен контакт с личността. Безрезултатно. Фронталният лоб е напълно унищожен. Съжалявам, Джо — той размаха едрата си длан подобно на метроном, очевидно споделяйки разочарованието на Джо.
Докато отлепяше слушалката от ухото си, Рунсайтър произнесе в микрофона:
— Ще поговорим отново, малко по-късно.
Остави слушалките на масата, изправи се замаян и се загледа за миг в мъглявите, неподвижни очертания на Джо Чип, изтегнат под прозрачния похлупак на камерата. Замлъкнал завинаги.
— Викахте ли ме, сър? — в залата дотича Херберт Шонхайт фон Фогелсанг, поклащайки се като огромна жаба. — Да върна ли мистър Чип при останалите? Свършихте ли, сър?
— Свърших — промълви Рунсайтър.
— Връзката ви…
— Да, всичко беше наред. Този път се чувахме и двамата — през цялото време — той запали цигара и се почувства така, сякаш не е пушил от часове. Беше изтощен от продължителните опити да влезе в контакт с Джо Чип. — Да имате наблизо амфетаминов автомат? — обърна се той към управителя на мораториума.
— Във фоайето отпред — посочи с готовност управителят.
Рунсайтър напусна залата, застана пред автомата, пъхна една монета, дръпна ръчката и в нишата се спусна малка, пакетирана в целофан таблетка.
Самият й вид го накара да се почувства по-добре. Изведнъж си спомни, че след два часа има уговорена среща с Лен Нигелман. Зачуди се дали ще успее да стигна навреме. Толкова много неща се случиха, рече си Рунсайтър. Все още не съм готов да изляза с доклад пред Съвета. Трябва да се свържа с Нигелман и да поискам отсрочка.
Потърси с поглед някой обществен видеофон, сетне набра номера на Нигелман, в Северно Американската Конфедерация.
— Лен, — заговори той, — нямам повече сили днес. Прекарах дванадесет часа в напрегнати опити да се свържа с моите хора в камерите и съм направо изчерпан. Какво ще кажеш да се срещнем утре?
— Колкото по-скоро, — отвърна Нигелман, — ни изпратиш своя официален доклад, толкова по-бързо ще можем да предприемем действия срещу Холис. Хората от юридическия отдел са готови за атака.
— И смятат, че ще могат да предявят необходимите обвинения?