Пазителят на монетния двор

— Сладострастието се разпалва, когато е потискано принудително — сериозно отбеляза той. — Най-добрият начин да си целомъдрен, е не да се бориш с нечистите помисли, а да ги отхвърляш и да занимаваш съзнанието си с други неща. Аз правя така. Онзи, който постоянно мисли за целомъдрие, мисли и за жени, и всяка битка с тези фантазии ще остави отпечатък в съзнанието му и ще направи така, че разсъжденията да се завръщат по-често. Но, моля ви, продължете с вашата история. Целият съм в слух.

— Това е горе-долу всичко — отвърнах аз. — Той избяга, докато бяхме пред къщата в Ламбет Маршиз, като изпусна кинжала.

— Не разказахте за дуела с шпаги — възрази Нютон. — Любопитен съм да чуя най-вече за схватката. Капитанът сериозно ли е ранен?

— Той ме нападна — смотолевих аз. — И бях длъжен да се отбранявам. Пронизах го леко в рамото. Смея да твърдя, че скоро ще се оправи. Но откъде знаете, господарю? Лорд Лукас ли ви е уведомил? Разчуло ли се е из Тауър? Оплака ли ви се вече Негова светлост?

— Сигурен съм, че капитан Морне няма да съобщи на лорд Лукас. Какво се е случило? Капитан от Артилерията е бил ранен от обикновен чиновник на Монетния двор? Доброто му име няма да понесе позора.

— Тогава как разбрахте, че сме се били? — не по-малко нетърпеливо попитах аз.

— Много лесно. Изчистили сте шпагата си. Чашката на дръжката й блести като потир за причастие, докато вчера беше потъмняла като калаен съд. Спомням си, че за последен път почистихте шпагата си, след като я извадихте, за да защитите госпожа Бернингам. Обзалагам се, че когато сте ранили капитана с шпагата си, той е извадил кинжала и се е опитал да ви прониже в гърдите.

— Последното се случи точно както казвате — признах аз. — Не знам защо ми хрумна да го скрия от вас. Вие, изглежда, знаете всичко, без да е необходимо да ви го казвам. Страхотен номер.

— Не е номер, а наблюдение. Satis est43.

— Бих искал да съм наблюдателен като вас.

— Това не е нищо особено, както често съм ви казвал. Но ще стане постепенно, с времето. Ако живеете толкова дълго. Мисля, че снощи ви е провървяло. От разказа и от написаното на кинжала е ясно, че капитан Морне и по всяка вероятност неколцина други са религиозни фанатици.

— Не виждам надписи на кинжала.

— Трябваше да излъскате него, вместо шпагата си — рече Нютон и ми върна кинжала, чието острие сега блестеше като огън в камина.

— „Помнете религията — прочетох аз. — Не забравяйте убийството на Едмънд Бери Годфри.“

— Това е камата на Годфри — обясни Нютон. — Много такива кинжали са били изковани след убийството на сър Едмънд Бери Годфри през 1678 година. — Той се вторачи изпитателно в лицето ми, търсейки знак, че името ми е познато. — Не може да не сте чували за него.