Добре охранявани мъже
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре охранявани мъже». Краткое содержание книги:
Взех солидна доза успокоително, за да заспя. Оказа се доста солидна. На следващата сутрин, когато първа та сирена ме събужда, нямаше и следа от Анита. Заминала е, без да се сбогува с мен. Признавам, че така, разбира се, е по-лесно. За сетен път се възхищавам от начина, по който си спестява усложненията в живота.
Главата ми тежи, горчи ми в устата, отвратен съм от живота и студеният душ с нищо не ми помага. Избръсвам се и се връщам в стаята да се облека, и тази стая, гледам я, сякаш никога не съм я виждал. Тя е толкова празна, колкото изобщо е възможно да бъде.
Готов съм много по-рано от обичайния час, но и Дейв, странна работа, също е вече готов. Запътваме се заедно към столовата. Вървим успоредно между бараките, но на метър разстояние един от друг и както обикновено, без да говорим. Времето е топло, небето е прихлупено и облачно, слънцето няма да се покаже.
На стотина метра от замъка — едва по-късно ще съобразя, че му е било необходимо всичкото това време, за да се реши — Дейв ме запитва:
— Замина ли?
— Да. Много рано сутринта.
Мълчание. Поглеждам изящното му личице и дългите черни мигли, сведени над бузите.
— Ще дойде ли пак? — пита отново със сипнещ от тревога глас.
Изумен съм от въпроса му и от интуицията, която му го е подсказала. Безпокойството в гласа му не отразява личните му чувства: той не обича Анита. Поглеждам го крадешком, но той не вдига глава. Върви със застинало лице на метър разстояние от мен, правейки големи крачки, за да не изостава.
— Не — отвръщам аз.
Никаква реакция. Никакъв поглед. Ни най-лекото потрепване. А аз, след като изрекох това „не“, всичко ми изглежда още по-противно, включително и душните облаци, надвиснали над нас.
Вече сме на двадесет метра от замъка. Не видях кога е съкратил разстоянието между нас. И изведнъж усещам как в дясната ми ръка, отпусната покрай хълбока, се мушва неговата топла ръчица. Стисвам я. Не го поглеждам. Безполезно е, няма да ми каже нищо. Изравнявам крачката си по неговата. Вървим заедно.
ОСМА ГЛАВА
Анита ме напуща в четвъртък в шест часа сутринта, докато още спя. Два часа по-късно, при втората сирена, аз съм в лабораторията. И там се случва нещо, което предусещам, че е важно, но още не мога да преценя колко е сериозно. Намирам на бюрото си следната бележка:
Внимавайте: Тази сутрин между 7,25 и 7,30 часа са проверили или променили подслушвателя ви. Изгорете написаното.