Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Вампирът и тролът можеха да се бият още дълго, но Келнмиир имаше по-различни планове. Той се появи в края на поляната, влачейки млад мъж в пъстра зелена дреха.
Разбира се, преди час тук нямаше никаква полянка, но благодарение на усилията на Велхеор и трола са беше освободило достатъчно пространство за изграждането на малко селце.
Тролът, още щом ги видя, заряза противника си и се втурна към тях.
— Пусни го веднага — заплашително каза трола. — Или аз…
Буум!
Тролът направи много голяма грешка, като обърна гръб на Велхеор. Виждали ли сте някога вампир да препъва двайсетметров трол? Не е за хора със слаби сърца, както и самото падане.
Тролът заора с носа си няколко метра и спря точно пред Келнмиир.
— По-добре се подчинявай — посъветва го Келнмиир, леко ритайки го в каменния нос. — В противен случай ще извия врата на този…
Той хвана бясно дърпащият се друид за яката и го вдигна над земята. Каменният трол послушно притихна, гледайки изпод вежди с мрачен поглед.
Междувременно Велхеор скочи на главата на падналия трол, демонстративно сложи крак като победител и гордо изпъчи гърди:
— Велхеор — победителят на тролове! — изрецитира той и вече по-тихо добави — Ех… жалко, че няма фотоапарат…
Едва тогава посочи към друида.
— Леле, каква модерна маскировка.
От изненада друидът дори спря да се бори.
— За какво говори?
Келнмиир сви рамене.
— Питай нещо по-просто. Всъщност — опомни се вампирът — не съм ти давал думата.
Велхеор направи двойно салто и грациозно се приземи пред Келнмиир.
— Най-накрая една зелена мутра. Защо ти трябваше да изпращаш този — той махна с ръка над рамото си — каменния? Той да се разправя с нас, а?
— Може и така да се каже — съгласи се Келнмиир. — Те са тандем с трола. Доста често срещана тактика — безпроблемно ориентиращият се в гората друид и каменния трол много добре се допълват взаимно. Чрез телепатия друидът съобщава на трола къде да ни намери. Дори сега се опитва да организира едновременна атака.
Вампирът разклати силно друида и оголи зъби в усмивка.
— Погледни ме, ако продължаваш тролът ще пострада заради глупостта ти.
Велхеор цинично се усмихна, за да потвърди думите на приятеля си, макар че не можеше да си представи как това ще навреди на ходещата планина.
— Не докосвайте Тузгрик — изведнъж жално каза друида. — Той е още бебе.
Ако се съди по гласа му, и самият той не беше много по-стар от трола, макар че на външен вид да се определи възрастта на друид беше доста трудно, защото те, също като вампирите, живеят много по-дълго от хората.
— Как го нарече? — попита Велхеор. — Тузик?
— Тузгрик — обидено повтори младият друид. — Той е от много знатно семейство и не му се присмивайте… — и стисна очи в очакване на удар.
Вампирите го изненадаха — те просто се разсмяха от сърце.
— Не на нас тия — през смях каза Келнмиир. — Ти всъщност откъде се пръкна? Кой те изпрати?
Друидът гордо вдигна глава.
— Никой не ме е изпращал, аз съм от наблюдателите на Древната гора.
— О, това обяснява всичко — засмя се Велхеор. — А не са ли ти казвали, че не може да нападаш мирните пътници?
— Че вие мирни пътници ли сте? — изсумтя друидът.
Келнмиир здраво го разтърси и за по-сигурно добави един як шамар зад врата му.
— Не се самозабравяй — заплаши той друида.
От изненада младият друид си прехапа езика, а очите му се изцъклиха от болка. Вампирът прие промяната на лицето му като заплашителна реакция.
— Сега ще отговаряш на въпросите ни и ако откажеш, тогава…
— Ще те изядем — бавно се усмихна Велхеор… и получи шамар по врата от Келнмиир.
— За какво? — обидено извика вампирът.
— Не прекъсвай по-възрастните — спокойно обясни Келнмиир.
Велхеор демонстративно закри устата си с ръка и започна да хвърля ядосани погледи изпод вежди.
Пляс! Още един шамар подпали врата на друида.
— Значи така, сега ще ни заведеш при старейшините. И повече не прави опити за бягство — може случайно да пострадаш.
Друидът поклати глава.
— Не мога…
Пляс!
— Забранено е…
Пляс!
— Само не закачайте Тузгрик — жално помоли друидът.
— Добре — бързо се съгласи Келнмиир.
Той направи крачка към лежащия на земята трол и го докосна по челото. Огромните очи на трола, които до този момент внимателно наблюдаваха вампирите, бавно се затвориха.