Лицето [bg]

Господин Баптист, веселият готвач, не работеше в понеделник и вторник, така че в понеделник кухнята беше, както се изразяват в киното, в затъмнение. Госпожа Макбий бе приготвила тези деликатеси собственоръчно.

Под мекото пулсиращо осветление на електрическите лампи, които изглеждаха като стари газени фенери, Фрик ядеше във винарската изба, седнал сам на масата за осем души в уютната зала за дегустация на вино, която бе отделена със стъклена стена от помещението с контролирана температура. Зад стъклото върху лавици бяха наредени четиринайсет хиляди бутилки вино от различни видове, които баща му понякога наричаше „Каберне совиньон, мерло, пино ноар, кларе, порт, бургундско — и кръвта на критиците, която има горчив вкус“.

Ха, ха, ха.

Когато Татко призрак си беше вкъщи, те обикновено ядяха в трапезарията, освен ако гостите — приятелите на баща му, сътрудниците му работа или всевъзможните му лични съветници — от духовния му наставник до инструктора му по ясновидство — не се почувстваха неудобно един десетгодишен малчуган да слуша дрънканиците им и да върти очи в знак на презрение към празнословието им.

Когато Татко призрак го нямаше, както ставаше през по-голямата част от времето, Фрик можеше да вечеря не само в собствения си апартамент, където се хранеше обикновено, но практически навсякъде из имението.

При хубаво време можеше да седне навън до басейна, изпълнен с чувство за благодарност, че в отсъствието на баща му нямаше безнадеждно тъпи, досадно кискащи се, смущаващо полуголи начинаещи актриси, които да го тормозят с въпроси за любимия му предмет в училище, любимата му храна, любимия му цвят, любимата му световноизвестна кинозвезда.

Те винаги се мъчеха да изпросят риталин или антидепресанти от Фрик. Не можеха да повярват, че единственото му предписано с рецепта лекарство бе за астма.

Ако не до басейна, той можеше да рискува да вечеря със стил, с изящни съдове и антични прибори на маса в розовата градина, с инхалатора, приготвен върху десертна чинийка, в случай че вятърът докара достатъчно полени, за да предизвикат пристъп на астма.

Понякога се хранеше на поднос, разположил се в едно от шейсетте удобни кресла в прожекционната зала, която неотдавна бе обновена по образец на богато украсения в стил ар деко кинотеатър Пантейджес в Лос Анджелис.

Апаратурата в прожекционната зала можеше да показва кинофилми, всички формати видео, дивиди, както и телевизионни предавания върху екран, по-голям от екраните в средните домакинства в богатите квартали.

Фрик нямаше нужда от прожекционист, за да гледа видео и дивиди. Седнал на централното място в централния ред до контролния пулт той можеше да си пуска каквото поиска.

Понякога, когато знаеше, че залата няма да се чисти, и беше сигурен, че никой няма да дойде да го търси, той заключваше вратата и зареждаше дивиди плейъра с някой от филмите на баща си.