Проектът Калигула

— Нищо не усещам — отвърна Бентън.

— Може да е парфюмът ми. — Джуди подуши китките си. — О, имате предвид лоша миризма? Надявам се, че някой не ви е пратил антитракс или както там се казваше. И защо сте го качили горе? Нима това е справедливо към нас, останалите?

Скарпета осъзна, че чантата й е останала в апартамента, на масичката в антрето. Портмонето й, документите й бяха вътре, а вратата бе отключена. Не можеше да си спомни какво е станало с блекбърито й. Трябваше да провери пакета, преди да го качва горе. Какво й ставаше, по дяволите?

— Марино е на път за насам, но няма да пристигне преди другите — каза Бентън, без да си прави труда да обяснява на Джуди кой е Марино. — Идва от полицейското управление, от Центъра за спешни операции.

— Защо? — Скарпета гледаше как етажите бавно минават покрай тях.

— Беше в КИЦ. Да търси данни.

— Ако в тази сграда живеехме на кооперативни начала, нямаше да гласуваме да ви пуснем — каза Джуди на Скарпета. — Показвате се по телевизията и говорите за тези ужасни престъпления, и вижте какво става. Докарвате ги у дома и подлагате на риск всички ни. Хора като вас привличат лудите.

— Да се надяваме, че няма нищо. Съжалявам, че ви разстроих. И вас, и кучето ви — каза Скарпета.

— Ама че бавен асансьор! Спокойно, Фреска, спокойно. Знаете, че тя само си лае. Не би наранила и бълха. Къде според вас трябва да отидем? Във фоайето, предполагам. Нямам намерение да седя във фоайето цяла нощ.

Джуди се взираше право напред в месинговите врати на асансьора и на лицето й бе изписано неудоволствие. Бентън и Скарпета не казаха нищо повече. Скарпета си припомняше образи и звуци, за които отдавна не се бе сещала. Тогава, в края на деветдесетте, във времената на АТО, животът бе станал възможно най-трагичен. Нисък полет над хилави борове и почва, толкова песъчлива, че приличаше на сняг. Перките биеха въздуха и изтръгваха ритмични звуци. Вятърът къдреше металната повърхност на реките, а изплашените птици бяха като точици пипер, хвърлен в рядката мъгла. Скарпета пътуваше към старата въздушна база в Глинко, Джорджия, където АТО имаше полигон за взривове, с тренировъчни съоръжения, бетонни бункери и горивни клетки. Тя не обичаше курсовете по изследване на взривове. Беше се отказала да преподава в тях след пожара във Филаделфия. Бе напуснала АТО, заедно с Луси, и двете бяха продължили напред без Бентън.