Черният кинжал (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният кинжал (Част I)». Краткое содержание книги:
Улф Матсън, шеф на Специалната група за борба с тежки престъпления в Ню Йорк, разследва убийството на известен американски строителен магнат, чийто бизнес е тясно свързан с японски фирми. Улф е принуден да се бори с хора, които притежават могъща вътрешна енергия, успяла да се съхрани през поколенията. Той се сближава с красивата и тайнствена японка Шика, която може да се окаже негов спасител или убиец…
Действието в „Черният кинжал“ се развива със скоростта на куршум, едно спиращо дъха пътуване в свят на престъпления и романтика, интриги и любов…
За хората, които не познаваха Питър Матсън достатъчно добре, женитбата му с индианка безспорно беше едно странно събитие. Но Отворената длан — майката на Улф, беше типичен представител на уиндривърските шошони. Жените от това племе по традиция поставяха личността на мъжа си над всичко, живееха с единствената цел да му служат. Тя прие изискванията на съвременния живот доста по-лесно от Питър, разбрала, че с укротяването на диви мустанги е свършено и проблемите ще бъдат свързани с тълпите нови заселници, които нахлуваха от североизточните щати. Може би с това се обясняваше и решението й да се омъжи за бял, при това представител на „Рейнджърите“. Инстинктивно беше усетила могъществото на този нов свят и не желаеше да сподели съдбата на повечето хора от нейната раса, които завършваха живота си в бедняшки резервати, отдадени на пиянство и психическа разруха. Веднъж Питър неволно чу разговора й с Белия лък и остана впечатлен. С тих и напевен глас Отворената длан каза, че вижда бъдещето им в пронизително сините очи на съпруга си, че то блика от всяка пора на стегнатото му, изпълнено с младежка сила и енергия тяло… Белия лък обаче си имаше свое мнение за блестящата външност на Питър Матсън…
Една вечер Улф попита баща си дали е вярно, че „Рейнджърите“ са написали закона, който управлява Тексас.
— Не — поклати глава Питър Матсън, а очите му — блестящосини и пълни с решителност, бавно се спуснаха към слабичката фигура на момчето. — Ние бяхме законът!
Този арогантен отговор беше типичен за Питър Матсън и Улф го запомни завинаги. Но Белия лък не можеше да приеме подобно поведение.
— Човек не може да бъде закон — каза на внука си по-късно той. — Законите се създават от природата, от гласа на природата и нейния дух… Ние невинаги можем да чуем този глас, но въпреки това му се подчиняваме…
Мъдростта на тези слова пролича особено ясно в деня, в който Питър Матсън се прибра дишащ тежко, блед и изпотен. Махна с ръка в отговор на разтревожените въпроси на жена си, но малко по-късно припадна, направо на масата. Отворената длан предпочете да повика баща си вместо лекар.
Белия лък погледна Питър Матсън и нареди на дъщеря си да разстеле едно от одеялата, който беше тъкала на ръка. После извади своите шнурчета, боядисани в цветовете на четирите главни посоки. Разположи ги в ъглите на одеялото, след което разтри между пръстите си листенца чай и ги пусна в средата. Стаята се изпълни със сладникаво горчив аромат.
Белия лък беше най-старши сред шаманите на шушоните, мнозина бяха убедени, че е по-опитен дори от известни сред индианците имена като Черния лос и Хитрия гарван. Но за разлика от останалите шамани, неговата философия не се ограничаваше в рамките на собственото му племе, а представляваше органичен синтез на митологията, философията и етиката на всички индианци, обитавали тези необятни земи. На млади години беше пътувал много, говореше се, че е бил приеман добре дори от заклетите врагове на шошоните и техните братовчеди — буйните и склонни към насилие команчи, живеещи в полупустинните земи на Западен Тексас.
Улф и Отворената длан положиха припадналия Питър Матсън на одеялото. Белия лък коленичи до него, в ръцете му се появиха две пера от сокол. Едното сложи върху гърлото на пациента си, другото — на корема. После бавно започна да ги движи нагоре-надолу, като тихо си припяваше.
Едното перо рязко се спря на корема на Питър Матсън, второто се присъедини към него и застана напреко.
— В стомаха му има отрова — промърмори Белия лък. — Сега трябва да побързаме, иначе ще умре.
С помощта на втечнено индиго очерта мястото, на което се допираха върховете на перата. Получи се кръгче, в средата на което постави малък, добре огладен камък. После започна да пее протяжен псалм, въздухът потрепна от мелодията. Не след дълго камъкът се сгорещи и почервеня, сякаш беше жив въглен в огнището.
Белия лък им направи знак да повдигнат главата на Питър Матсън и да отворят устата му. Притисна езика му с парче изсушен език на бизон, в ръката му се появи дълга куха цев, увита в сухи, боядисани в тъмносин цвят черва. Пъхна единия й край в устата на Питър и внимателно започна да я вкарва в гърлото му. Когато тръбичката потъна почти изцяло, той захапа другия край и започна да смуче. Скоро тръбичката се изпълни със слузеста течност, Белия лък я измъкна от гърлото на Питър и изтръска съдържанието й в чинийката, която донесе дъщеря му. Повтори операцията седем пъти, после помириса тръбичката и доволно кимна. Взе соколовите пера, сведе глава към гърдите си и запя нов псалм. Перата кацнаха на одеялото редом с кухата цев. Камъкът, вече напълно изстинал, напусна корема на Питър Матсън. В средата на кръгчето се виждаше червен белег, който Матсън щеше да носи до края на живота си.