Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Другото царство на Фернандо, освен кухнята, беше бараката за инструменти. Изхвърли всичко счупено, почисти и подостри останалото и купи нещата, които смяташе за липсващи — като косата. Сега ножиците за рози бяха толкова остри, че човек можеше да реже домати с тях. Това ми напомни за всички войни, които се бяха водили с обикновени домакински пособия, и се запитах дали Фернандо тихомълком не ни подготвя за битка.
Сара се оплакваше от новия режим, но му се подчиняваше. Когато ставаше раздразнителна, което се случваше често, тя излизаше от къщата. Самата къща още не беше се събудила напълно, но периодичните й изблици на активност ни напомняха, че хибернацията, която си беше наложила сама, е към края си. По-голямата част от енергията й беше насочена към Сара. Една сутрин се събудихме и открихме, че всичкият твърд алкохол е изсипан в мивката, а на кухненската лампа висеше самоделен мобилен телефон, направен от празни бутилки и прибори за хранене. Двамата с Матю се смяхме, но за Сара това беше обявяване на война. От този момент нататък леля ми и къщата поведоха тотална битка за надмощие.
Къщата печелеше благодарение на основното си оръжие — „Флийтуд Мак“. Сара беше направила старото радио на мама на парчета два дни след като го открихме, по време на безкраен концерт на „Веригата“. В отговор къщата скри всички рула тоалетна хартия от шкафовете в банята и ги смени с различни електронни джаджи, способни да свирят музика. Вършеха работа и като будилници сутрин.
Нищо не можеше да попречи на къщата да пуска подбрани парчета от първите два албума на групата, дори след като Сара изкорми три касетофона, един осемпистов магнетофон и древен диктофон. Къщата просто пускаше музиката през фурната и басовите тонове отекваха в тръбите, а от отдушниците се лееха високите тонове.
И тъй като беше насочила цялата си ярост към къщата, Сара бе изненадващо търпелива и нежна с мен. Бяхме преобърнали килера, търсейки книгата със заклинания на мама, дори разчистихме всички чекмеджета и рафтове в шкафа. Открихме няколко изненадващо картинни любовни писма от 20-те години на деветнайсети век, скрити под фалшивото дъно на едно чекмедже, както и зловеща колекция от черепи на гризачи, наредени в стройни редици, зад плъзгащ се панел зад рафтовете. Не намерихме обаче никаква книга със заклинания. Къщата щеше да ни я предостави, когато реши, че е готова.
Когато музиката и спомените за Емили и родителите ми ставаха непоносими, двете със Сара се спасявахме в градината или в гората. Днес леля ми беше предложила да ми покаже къде могат да се намерят отровни растения. Довечера щеше да е новолуние, началото на новия цикъл на растеж. Времето щеше да е подходящо за събиране на съставките за висша магия. Матю ни следваше като сянка, докато си проправяхме път през зеленчуците и учебната градина. Когато стигнахме вещерската градина, Сара продължи напред. Огромна виеща се лоза бележеше границата между градината и гората. Беше плъзнала във всички посоки, скривайки оградата и портата.
— Ако позволиш, Сара. — Матю пристъпи напред да дръпне резето. Досега се беше мотал зад нас и се преструваше, че се интересува живо от цветята. Аз обаче знаех, че всъщност е заел идеалната защитна позиция. Той пристъпи през портата, увери се, че от другата страна не се спотайва нищо опасно, и дръпна лозата, за да можем двете със Сара да преминем в другия свят.
В земята на Бишъп имаше много вълшебни места — посветени на богинята дъбрави, дълги просеки между тисови дървета, където някога са минавали стари пътища и все още можеха да се видят дълбоките коловози от каруците, натоварени с дървесина за пазара, дори старото гробище на Бишъп. Аз обаче най-много обичах горичката между градината и гората.
В центъра й играеше шарена сянка, светлината проникваше през кипарисите наоколо. Преди векове мястото сигурно е било наричано самодивски пръстен, защото земята беше осеяна с най-различни гъби. Като дете ми забраняваха да бера каквото и да било от това място. Сега разбирах защо — всяко растение беше или отровно, или свързано с по-тъмните аспекти на занаята. В средата на полянката се пресичаха две пътеки.
— Кръстопът. — Замръзнах.
— Имало го е още преди къщата. Някои казват, че пътеките били прокарани от индианците онайда преди идването на англичаните. — Сара ми направи знак да приближа. — Ела и виж това растение. Дали е черно кучешко грозде, или е беладона?
Не я слушах. Бях напълно хипнотизирана от кръстовището в средата на горичката.
Тук се таеше сила. И знание. Усетих познатото дърпане и бутане на желанието и страха, когато видях поляната през очите на онези, които някога са вървели по тези пътеки.