Заклинателка
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Night World #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-43-2
- Переводчик: Яна Йотова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заклинателка». Краткое содержание книги:
Той прокара ръка през посивялата си рошава коса и промърмори:
— Съветът може да има друго виждане по въпроса. — Но въпреки това на лицето му играеше усмивка.
— Имало е времена, когато вещиците и хората са живели в повече сговор, отколкото днес — каза баба й. — Уверена съм, че всеки, който познава достатъчно добре родословното си дърво, има примери за това.
Ерик погледна към Теа, която поклати глава и завъртя очи към Блейс.
— Тя иска да каже — вметна майка Кибела, — че някога, много отдавна сме можели да си избираме съпрузи сред човешките същества. Това все пак е било някакво решение на проблема, че мъжете магьосници винаги са били малобройни. Тогава е съществувал и трети кръг, така нареченият Кръг на Зората, в който човешки същества са били посвещавани в магическото изкуство.
— Докато хората не започнали да ни изгарят на клада — каза Белфана, чието луничаво лице беше помръкнало под тъмночервените й къдрици.
— Е, този специално едва ли ще изгори някого — отбеляза злъчно леля Урсула. И в този момент Теа искрено я обикна.
— Никой не се съмнява в това, че законите не трябва да бъдат променяни — каза майка Кибела, сплитайки пълните си пръсти пред гърдите. — Не можем да върнем онези дни и всички знаем опасността, която човешките същества представляват за нас. Въпросът е има ли някакъв начин да направим изключение в този случай?
— Не виждам как — заговори Рийс бавно. — Не и без всички накрая да бъдем обвинени в предателство.
— Отново ще избухнат Нощни войни — добави Нана Буруку. — Всяка раса от Нощния свят срещу всички останали.
— Не им желая злото на тези двамата — каза Креон от инвалидния си стол. — Но те не могат да живеят нито в нашия свят, нито в този на хората.
„Ето това обобщава чудесно ситуацията — помисли си Теа. — За нас никъде няма място. Не и докато единият от нас е вещица, а другият човек…“
Идеята й хрумна изведнъж, проблясвайки в ума й като светкавица. Беше толкова просто. И все така ужасяващо.
Но все пак беше изход…
„Но ако се стигне до това, ще намеря ли достатъчно сили?“, питаше се Теа.
Ще пожертваш ли всичко?
Всички и всичко. В това число и баба, и Блейс. Дани, Лавая и братовчедка й Селестин. Чичо Гален и леля Гердет… Леля Урсула, Селена и Вивиан и всички от Кръга на Здрача.
Миризмата на билките и лавандулата, примесена с розов цвят. Целувката на хладните камъни в дланта й.
Всеки напев, всяко заклинание и всички магии, които бе научила. Възхитителното чувство, когато вълшебството сякаш изтича от върховете на пръстите ти. Дори паметта за Елвиза…
Елвиза в белите си одежди в тъмната гора…
Ще пожертваш ли всичко? Заради мира?
Заради Ерик?
Сега това беше собственият й вътрешен глас. Докато гледаше Ерик, Теа знаеше, че вече е намерила изход.
„Той ме обича. Беше готов да умре за мен. И да се откаже от всичко.“
Ерик я наблюдаваше. Пъстрите му сиви очи бяха загрижени. Разбираше, че нещо се случва с нея.
Теа му се усмихна. И се почувства толкова горда да види, че дори сега, когато беше обграден от хора, които вероятно му изглеждаха като герои от някоя страховита легенда, той все пак успя да й отвърне с крива усмивка.
— Имам идея — каза тя, обръщайки се едновременно към баба си и Вътрешния кръг. — Чашата на Лета.
Настъпи гробна тишина. Всички започнаха да се споглеждат. Баба й изглеждаше стъписана.
— Не само за него — каза Теа. — Аз също ще я изпия.
В тишината се чуха няколко тежки въздишки.
Баба й затвори очи.
— Ако изпия достатъчно от нея, ще забравя всичко. — Теа продължи, обхождайки с поглед мрачните лица в стаята: — Всичко за Нощния свят. Повече няма да бъда вещица, защото няма да помня коя съм.
— Ще станеш изгубена вещица — каза Арадия. Красивото й лице беше спокойно и за разлика от останалите, на него не се четеше ужас. — Като медиумите, които не познават истинския си произход. А изгубените вещици могат да живеят с хората.
— И двамата няма да си спомняме за Нощния свят — добави Теа. — Така законите няма да бъдат нарушени.
— Законът ще бъде спазен — заключи Арадия.
Ръката на Ерик стисна тази на Теа.
— Но…
Тя го погледна.