Заклинателка

— Значи си спасил нечий живот.

— Не знам — отвърна Ерик, отново вбесяващо искрен. — Но не исках да рискувам това да се случи.

— Той спаси и моят живот — каза Теа. — Сюзан се опита да ме убие. И аз никога нямаше да успея да направя заклинанието и да я върна обратно, ако той не беше отвлякъл вниманието й.

— Това е много мило, но не съм сигурен, че е достатъчно — каза Стария Боб, прокарвайки пръсти по брадичката си. На обветреното му лице се четеше насмешка. — Никъде не е казано, че придържането към един закон оправдава нарушаването на друг. Особено пък, когато става дума за закон на Нощния свят. Можем да си навлечем големи неприятности, ако си правим шега с това.

Баба и майка Кибела се спогледаха. Баба се обърна към Стария Боб.

— Аз ти сменях пелените — тросна се тя. — Така че не ми тълкувай законите на Нощния свят. Няма да позволя на шайка кръвожадни вампири да ми казват какво да правя. — Старицата на Кръга обиколи останалите с поглед. — Трябва да обсъдим това някъде насаме. Да се върнем у дома.

„Някъде насаме.“ Докато джипът подскачаше по неравния път, надеждата продължаваше да искри в душата на Теа. Ерик караше, а тя беше на задната седалка, поради което не можеха да си говорят. Леля Урсула седеше отпред до Ерик.

„Баба се бори за мен — мислеше си Теа. — Също и Арадия, а може би дори и майка Кибела. Те не искат да умра. И като че ли не искат да умре и Ерик“.

Но реалността продължаваше да попарва надеждата.

Какво можеха да сторят те? При никакви обстоятелства нямаше да разрешат връзката между човек и вещица. Нито пък можеха да допуснат в Нощния свят да избухне междуособна война, било то и залогът да е животът на Теа.

Нямаше никакво решение.

Малкият керван от коли отби в уличката зад магазина на баба й.

Скоро Теа отново стоеше в работилницата в средата на кръга от столове. Креон и Белфана ги очакваха. Както и Блейс и Дани, които седяха до тях.

— Добре ли си? — Дани понечи да се изправи, но след това замълча. Големите й кадифени очи бяха вторачени в Ерик. Човек в Кръга!

— Върнахме Сюзан обратно — отвърна тя простичко. И отново хвана ръката на Ерик.

Вътрешният кръг се нареди около тях — вещица и човек, стоящи в центъра.

— Имаме сложна ситуация — поде баба й и обясни как стоят нещата, въпреки че повечето от присъстващите вече бяха наясно с проблема. Тя говореше бавно, вглеждайки се в лицата на членовете на Кръга.

Постепенно Теа се ориентира какво се случва. Баба й се опитваше да спечели всеки един от тях на своя страна, внушавайки им, че има подкрепата на майката и девицата на Кръга.

— В резултат на това пред нас стоят тези двамата — каза тя накрая. — И ние трябва да решим какво да правим с тях. Това решение трябва да бъде взето от Вътрешния кръг, на дъщерите и синовете на Елвиза. А не от Съвета на Нощния свят. — Тук тя погледна към Стария Боб.