Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Той стои там с гръб към мен, напълно облечен, наведен над отоплителната система. Не знам как е успял да затвори вратата зад себе си. Не знам откога е тук, но сигурно достатъчно дълго да напълни гащите. Учудващо е как не съм усетил миризмата.
Стоя там, сърцето ми шумно бие в гърдите, главата ми се върти.
— Какво правиш тук, татко?
Обръща се при звука на гласа ми. Гледа през мене няколко секунди, после се обръща отново към отоплителя. Хващам го леко за ръка и го повеждам към банята. Не се съпротивлява, но чувствам известно нежелание. Ясно е, че предпочита този килер.
Часът е два и половина след полунощ. Събличам го, почиствам го, напълвам ваната и хвърлям мръсните дрехи в нея. Избърсвам го колкото мога и му обличам изпраната и изсъхнала пижама. Повеждам го към спалнята. Нервите ми са опънати до крайност; малко ми трябва да зарева на глас.
Прикрепям го до стената на хола; страхувам се да отворя вратата на спалнята. Отварянето на каквато и да било врата започва да изисква големи усилия от мен. Казвам си, че сутринта ще се наложи да извикам Джоан. Нуждая се от време, за да дойда на себе си.
Когато най-сетне го вкарвам в стаята и полагам на леглото, татко лежи там като вцепенен. Лежи, ломоти, вие и хленчи като изгубено кученце. Какво да правя? Питам се дали да му вържа ръцете, за да не може да ме удари отново. Лицето ми е подуто и ме боли; в никакъв случай не желая да ме цапардоса отново. Донасям си екипа за спане в спалнята. Докато се приготвям, непрекъснато го наблюдавам с надеждата, че ще заспи. Лягам на леглото до него. Този път прибягвам до начина, по който обикновено спя с жена си.
Врон обикновено се обръща с гръб към мен в леглото, а аз се прилепвам отзад с ръка върху нея и колене зад нейните. Обикновено заспивам в тази поза.
За мен е изключително приятно да спя с някого. Да спиш с друго човешко същество е едно от най-големите удоволствия на живота, може би дори необходимост. Сигурен съм, че едва напоследък хората са започнали да спят поотделно. Единичното легло и отделните спални вероятно са донякъде отговорни за нашето измъчено от тревоги и напрежение съвремие.
Особено жестоко е да се оставят децата да спят сами в тъмнината; времето тече по-бавно за едно дете.
Точно сега татко е като дете. Спя с него. Макар и дребен на ръст, той изглежда чудовищен. Никога преди не съм спал с мъж. Спал съм като ученик в палатка или в стрелково гнездо за двама, но винаги в отделни спални чували. Усещането е различно.
Но решавам да го задържа в леглото, щом трябва.
Ние спим! Той спи; аз спя! Спим през остатъка на нощта като мишки. Не се помръдвам — той също. Господи, колко е хубаво!
Събуждам се в девет часа. Той все още спи, дори леко похърква. Внимателно се измъквам от леглото. Той си е пак в неговата ембрионална поза. Издърпвам завивките над раменете му. Оставям го да спи толкова, колкото си поиска. Дори и да спи трийсет и шест часа, за мен това няма да е проблем. Меря пулса му; той е бавен и ритмичен.
Влизам в банята и виждам мръсните дрехи във ваната. Може би съм очаквал добрите феи да ги изперат. Пускам гореща вода, търкам и изплаквам. После ги простирам. Измивам с „Аякс“ ваната и я напълвам догоре. Непрекъснато надзъртам в спалнята; спи дълбоко. Влизам във ваната и се опитвам да се отпусна.
След десет минути излизам от ваната, проверявам го отново и се обличам. Приготвям закуска по свой вкус: три яйца със сирене отгоре и няколко парчета канадски бекон. Подготвям лекарствата на татко; наближава десет и половина. Постоянно проверявам, но той продължава да спи. Измивам чиниите и почиствам къщата, премитам всекидневната, кухнята, банята и хола, а после и двора. Преваля пладне.
Сега вече започвам да се тревожа. Може да е получил удар. Може да е в кома. Може би умира.
Изчислявам, че спи повече от дванайсет часа. Без да се броят часовете, прекарани в килера над отоплителя.
Влизам тихо в спалнята. Дръпвам завесите и вдигам щорите. Те винаги са спуснати плътно; дори и през деня човек трябва да светне лампата. Може би това е свързано с работата на смени. Татко много дълго е работил така. А може би затъмнените спални имат ирландски или френски произход и обяснение.
Аз обаче искам светлина и въздух в тази стая. Иначе никога няма да се освободя от отвратителната миризма. Освен това искам да прогоня тъмнината и лошите духове, да пусна вътре слънчевата светлина и добрите феи…
Сядам пред прозореца. В стаята нахлува потоци светлина; унасям се на стола с глава, подпряна на стената.