Буреносен фронт

Под ноктите ми имаше кръв, попаднала там, когато ги забих в китката на Куция. Вдигнах глава и се изсмях. Имах всичко, което ми беше необходимо.

Върнах се обратно под дъжда и седнах на бетонния тротоар. С помощта на парче тебешир, което винаги носех в джоба на шлифера, начертах кръг на бетона около мен. Изстъргах малко от кръвта под ноктите ми и я поставих близо до краката ми. Капчиците заблестяха под ситния дъжд, който ръмеше върху тях.

Трябваше да помисля малко, за да се сетя за следващата част, но реших да използвам заклинанието за проследяване, вместо да го променям в нещо по-възвишено. Отскубнах няколко косъмчета от носа си и ги пуснах върху късчетата кожа и кръв на Куция. След това допрях пръст до тебеширения кръг и влях енергията си в него, за да го затворя.

Подсилих я с гнева си, страха, болките в главата и къркорещия си стомах и я запратих със заклинанието: „Segui vostro testatum“20.

Потокът енергия премина през ноздрите ми и ме накара да кихна няколко пъти. И точно в този миг до мен достигна, при това доста силно, мирисът на одеколона на Куция. Изправих се, отворих кръга с крак и излязох от него. Бавно обиколих наоколо, докато направих пълен кръг. Ароматите на Куция достигаха до мен от югозапад, там, където се намираше едно от богатите предградия на Чикаго.

Разсмях се отново. Пипнах го кучия му син. Можех да го проследя чак до Марконе или за когото там работеше, но трябваше да го направя бързо, защото кръвта беше малко и нямаше да изтрае дълго.

— Хей, приятел — шофьорът на таксито се показа от прозореца и ме погледна над оранжевото огънче на цигарата, а моторът на колата мъркаше равномерно.

Погледнах го за миг.

— Какво?

Той изръмжа:

— Да не си глух? Нали някой повика такси от тук?

Ухилих му се, все още гневен и готов да избия зъбите на Куция и Сянката.

— Аз го повиках.

— Защо на мен се падат всички откачалки? — каза той. — Качвай се.

Влязох в таксито и затворих вратата. Той ме наблюдаваше с любопитство в огледалото и попита:

— Накъде?

— Две спирки — казах аз и му дадох адреса на моя апартамент.

Разположих се на задната седалка, но главата ми автоматично сочеше на югозапад, където се намираха мъжете, които искаха да ме убият.

— Това е едната — каза той. — А къде е другата?

Свих очи. Трябваха ми няколко неща от моя апартамент. Талисманите, стрелящата пръчка, жезълът, атрибут, който можеше да се окаже жизненоважен. В края на краищата ми предстоеше сериозен разговор с един от най-големите гангстери в Чикаго.

— Ще ти кажа, като стигнем.