Буреносен фронт
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Буреносен фронт». Краткое содержание книги:
Човекът се обърна и започна бързо да се отдалечава, без да тича. Обзет от паника и отчаяние, аз го хванах за коляното и силно го дръпнах. Човекът извика:
— Кучи син! — и чух ясно как главата му се удари в асфалта.
Големият му юмрук с възлести пръсти стискаше косата ми. Поех дълбоко въздух и се хвърлих върху него.
Шапката на моя нападател беше паднала и аз го познах — една от мутрите на Джони Марконе, които ме бяха проследили от хотела в четвъртък, онзи, дето куцукаше след мен, след като беше изминал на бегом няколко пресечки. Очевидно имаше проблем с коляното, а аз го бях накарал да се приземи на него.
Сграбчих китката му и я стиснах с две ръце. Не съм особено силен, но съм много жилав и упорит до крайност. Стиснах китката му и започнах да разтварям дебелите пръсти. Мутрата се опита да изтръгне ръката си. Имаше яки мускули, но не достатъчно, за да преодолеят тежестта на цялото ми тяло. Натисна ме с другата си ръка, опитвайки се да ме избута, и започна да ме удря.
— Пусни ме, мамка ти — изкрещя той. — Махни се от мен.
Свих глава, повдигнах раменете си и стиснах здраво. Ако успеех да забия пръстите си в неговите сухожилия достатъчно дълбоко, ръката му щеше да се разтвори, независимо колко силен беше. Опитах се да си внуша, че китката ми е менгеме, а пръстите — стоманени шипове. Усетих как неговите се отпускат. Можех да видя тъмните си кичури в тяхната хватка.
— Боже мой — извика някой. — Ей, Майк, ела насам.
Чух как някой притича.
След това дойдоха двама млади мъже, облечени в анцузи, и ме издърпаха от Куция. Аз изкрещях отчаяно и изпуснах китката му. Част от космите ми се разпиляха на мокрия асфалт, но повечето останаха в неговата хватка.
— Спокойно, спокойно, човече — каза един от младежите, докато ме издърпаха настрани. — Спокойно.
Безсмислено беше да се преборя с двамата. Вместо това поех дъх и казах:
— Портфейла ми. Открадна ми портфейла.
Като се има предвид как бях облечен в сравнение с костюма и палтото на Куция, нямаше никакъв шанс да мине. Или поне нямаше, ако Куция не беше се изправил и хукнал да се отдалечава. Двамата младежи ме пуснаха смутено. След това избраха предпазливия подход и също се отдалечиха по посока на колата си.
Изправих се на крака и хукнах след Куция, пъхтейки като пробит акордеон. Куция пресече улицата, където го чакаше кола, и когато успях да го настигна, беше вече в нея и потегляше. Спрях, заобиколен от облаци изгорели газове, и се загледах тъпо в стоповете на колата, докато тя се отдалечаваше в дъжда.
Сърцето ми биеше бясно в гърдите и не се успокои дори след като си възстанових дишането. Косата ми. Сега Джони Марконе притежаваше кичур от нея. Можеше да я даде на някого, който владее магия, и да я използва за каквото му скимне.
Те биха могли да си послужат с кичура, за да изтръгнат сърцето ми от гърдите по същия начин, по който го бяха направили с Дженифър Стантън, Томи Том и с бедната Линда Рандал. Марконе ме беше предупредил два пъти да не се бъркам и щеше веднъж завинаги да ме отстрани.
Внезапно в мен се надигна гняв, който надви изтощението, страховете и обзелата ме умора.
— Как ли пък не! — изръмжах аз. — Ще успеят — друг път!
Трябваше само да ги намеря — Марконе, Куция и магьосника на Марконе — който и да е, той или тя. Да ги открия на всяка цена, да си взема кичура, да ги изпонатръшкам като кегли и да пратя Мърфи да ги пипне.
За бога, не мога да приема тази саможертва. Тези гадове не си поплюват. Веднъж се опитаха да ме убият, а сега пак са ме подгонили. Марконе и неговите момчета…
Не, казах си аз. Не е Марконе. Няма никаква логика, освен ако бандата му още от самото начало не се е заела с Третото око. Ако Марконе има под ръка магьосник, защо ще се опитва най-напред да ме подкупва? Защо просто не беше заповядал да отскубнат кичур от косата ми, когато прати онази мутра с бейзболната бухалка, и после да ме убият най-спокойно, когато не съм нащрек?
Може ли да е Марконе? Или пък да играе двойна игра?
Реших, че в края на краищата няма значение. Едно обаче беше ясно. Някой притежаваше кичур от косата ми. Някакъв магьосник имаше намерение да ме убие.
Който и да беше, не беше много добър — убедих се в това, когато разруших заклинанието, с което ми беше изпратил онази Сянка. Нямаше да ми устои, ако го принудех да влезем в пряк двубой — можеше да е дързък и да притежава много груба сила, да впрегне бурята, както го направи, и да има на подчинение демон. Но приличаше на недодялан младеж, който още не си владее силата. Аз притежавах нещо повече от сила и дързост. Имах опита, обучението и познанията на своя страна.