Подземията на Чикаго

— Какво ти е?

— Я пак ми обясни как е действала схемата.

— От моя гледна точка?

— Че има ли друга? — стрелна ме с поглед тя.

— Корееца се е нуждаел от силоваци. Без тях е нямало как да вкарва и изкарва дрогата от Уест Сайд.

— Затова ли е държал изкъсо „Четворките“?

— Поне за известно време — кимнах аз.

— Поне?

— Скоро ще разберем.

Изкарах колата на Рита на дълга и тясна бетонна ивица, която вървеше на север, успоредно на река Чикаго. Заводът „Мортън“ почти я скриваше от трафика. Наблизо бяха паркирани два тежкотоварни камиона. По-нататък, точно по средата на ивицата, беше спрял черен кадилак, скрит под дълъг метален навес. Стъклата му бяха затъмнени, а двигателят работеше.

Пръв се появи Чили Дейвис — дребен тип с голяма синина под окото, наежен като Наполеон пред решително сражение. Очевидно изгаряше от нетърпение да изравни резултата, като ми вкара един куршум в тялото. А може би два или три.

Следващият, който се появи, не беше толкова изтънчен, нито толкова дребен. Казваше се Джони Епъл и убиваше хора по всякакъв начин — с пистолет, с голи ръце, а понякога и с пясъчно чувалче. Вини Делука се пазеше за по-деликатни задачи, които можеха да бъдат изпълнени само от най-добрите.

Той самият слезе след другите. Последният жив наследник на Алфонс Капоне беше загърнат с черно палто, а на главата си имаше шапка с широка периферия. В ограниченото пространство между двете стърчеше дебела пура, от която се виеше струйка бял дим.

Джони и Чили спряха на три-четири метра от нас, разделиха се и заеха позиции от двете страни на колата. Делука хвърли пурата на земята и я настъпи с ток.

— Мразя тези гадости — промърмори той, огледа Рита изпод широката периферия на шапката си и се ухили. — Винсънт Делука.

Усетих как на Рита неудържимо й се иска да хукне надолу по „Блекхоук“. Но тя беше мъжко момиче, овладя се и протегна ръка.

— Рита Алварес.

Лилавите устни на Делука се притиснаха в опакото на дланта й.

— Кели казва да поговорим и ми дава шанс да се запозная с най-любимата ми репортерка в града — мазно рече той. — Нали е най-добрата, Чили?

Чили Дейвис продължаваше да ме фиксира с пламтящ поглед и пръст върху спусъка на пистолета 40-и калибър в джоба си.

— Не е от най-разговорливите — усмихна се Делука и погледна към Джони Епъл, който се ухили. — Какво ще ви правим бе, Кели? Теб и Чили…

— Вече ти казах. Нямаше нищо лично.

Делука кимна и направи знак на Чили да се приближи.

— Обясних му го — рече старецът. — Всичко е забравено.

Чили протегна ръка. Не повярвах на нито дума от казаното, но все пак я поех.

— Много добре — доволно се усмихна Делука. — А сега да поговорим.

— Става въпрос за един кореец на име Ли — рекох.

Черните очи се присвиха в тесни цепки.

— Разпространител на дрога в Уест Сайд, който се е ползвал от закрилата ви. Може би е бил най-главният…