Фантом
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-279-3
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фантом». Краткое содержание книги:
Преследван от призраците на дългогодишния полицейски опит, Хари отново избягва към Хонконг, като този път вярва, че ще остане там завинаги. Но се случва немислимото. Синът на единствената жена, която е обичал, е арестуван за убийство. Олег — отгледан от Хари, но и изоставен от него, се е забъркал с наркотици. Сега противоречивият инспектор трябва да се върне в Норвегия, за да докаже, че Олег не е убиец. Полицията отказва да го върне на служба и Хуле е принуден да навлезе сам в света на най-съсипващия наркотик, попадал някога на улиците на Осло.
А истината, толкова важна за Хари и Олег, се крие в налудничавия лабиринт на миналото…
— Предположих, че ще те заинтересува — Белман стана. — С Ула ще устроим скромно тържество у дома следващата събота.
Чувайки името „Ула“, Трюлс усети познатото пробождане в сърцето.
— Нова къща, нова работа… Трябва да се отпразнува. Ти участва в изливането на терасата.
„Участвах? Изнесох цялото бъхтене на гърба си!“
— Та, ако не си прекалено зает… — Белман кимна към екрана. — Заповядай.
Трюлс прие поканата. Още от малък бе свикнал да се съгласява с Белман. Не възразяваше да свири втора цигулка и да гледа отстрани семейното щастие на Микаел и Ула. Този път стори същото. Прие за пореден път да прикрива същността и чувствата си.
— Да те питам друго. Сещаш ли се, че те помолих да изтриеш едно име от книгата с посетители?
Трюлс кимна, без по лицето му дори да трепне мускул. Белман му се беше обадил и обяснил, че в кабинета му се е отбил някой си Торд Шулц — разполагал със сведения за график на наркотици и за съучастник на престъпна група в Главното управление с достъп до вътрешна информация.
— Опитах се да се свържа с него, но не ми вдига и съм малко притеснен. Сигурен ли си, че охранителят махна името му, преди някой друг да го е прочел?
— Абсолютно, господин главен секретар — потвърди Трюлс. „Сити“ се свиха в своята си половина на терена и гледаха само да чистят топката. — Впрочем имаш ли някакви новини от онзи досаден старши инспектор от летището?
— Не. Май се е примирил, че иззетият прах е картофено брашно. Защо се сети за него?
— Просто така, господин главен секретар. Поздрави на дракона.
— Ще ти бъда признателен, ако използваш друг израз.
— Нали ти така я наричаш — сви рамене Трюлс.
— Говорех за „главен секретар“. Официално встъпвам в длъжност след две седмици.
Ръководителят полети въздъхна. Летищният оператор току-що му съобщи, че самолетът за Берген е излетял със закъснение, защото капитанът нито се явил в стаята за предполетна подготовка, нито се обадил да предупреди, че е възпрепятстван. Наложило се в последния момент да повикат друг пилот.
— В момента Шулц изживява тежък период — каза ръководителят полети.
— Дори не си вдига телефона.
— Уви. През свободното си време пътува насам-натам.
— Знам, но днес трябваше да е на работа. Замалко да отменим полета.
— Както казах, напоследък му се насъбра доста. Ще гледам да поговоря с него.
— Всички си имаме проблеми, Георг. Аз обаче съм длъжен да представя подробен доклад, нали разбираш?
Ръководителят полети се поколеба, но после се съгласи:
— Да.
Затвори, а в съзнанието му изплува спомен за летен следобед. Барбекю. Кампари. „Будвайзер“ и гигантски бифтеци от Тексас, донесени от курсант, летял дотам. Двамата с Елсе се шмугват тайно в спалнята. Тя стене тихо, за да не я чуе никой. От отворения прозорец долита детски глъч, грохот на захождащи машини и безгрижен смях. Над главите им непрекъснато прелитат самолети. Торд продължава да се смее след поредната разказана пилотска история. А Елсе, неговата съпруга — да стене в обятията на друг.
Осемнайсета глава
— Купил си виолин?
Беате Льон се взираше изумена в Хари, който придърпа стола далеч от ослепителната сутрешна светлина, просна сакото си на облегалката, седна на сянка и обви с длани чашата с кафе, която Беате му подаде. По лицето му подобно на прилепнало прозрачно фолио блестеше плътен слой пот.
— Да не си…?
— Луда ли си! — Хари засърба врялото кафе. — Алкохолик и дрога — каква по-пагубна комбинация!
— Добре, защото иначе щях да си помисля, че не си уцелил вената.
Хари погледна ръката си. Освен костюма си, имаше само три чифта боксерки, чифт чорапи и две ризи с къс ръкав. Все не му оставаше време да си купи още дрехи. Сутринта се събуди с нещо, наподобяващо махмурлук, и по навик повърна в банята. Инжектираното място приличаше по форма и цвят на Съединените американски щати след президентските избори през 1984 година, когато републиканците начело с Рейгън печелят убедителна победа над демократите и „обагрят“ в червено 49 от общо 50 щата.
— Искам да изследваш праха.
— Защо? — озадачи се Беате.
— Заради снимките на местопрестъплението. На тях е щракнато и пликчето, което сте открили у Олег.
— И?
— Снимките са с висока резолюция и се вижда, че прахът е съвсем бял, докато този тук съдържа кафяви зрънца, виждаш ли? Искам да разбера какво представляват.
Беате извади увеличително стъкло от едно чекмедже и се надвеси над праха, който Хари изсипа върху корицата на „Forensic Magazine“.