Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Фантом
Фантом - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фантом

Электронная книга - «Фантом». Краткое содержание книги:

След наелектризиращите световни бестселъри „Снежния човек“ и „Леопардът“ лудият норвежец Ю Несбьо ни поднася „Фантом“. Брилянтният, вече бивш полицай Хари Хуле се впуска в мрачните дълбини на разследване, което ще определи тънката нишка на собственото му бъдеще.
Преследван от призраците на дългогодишния полицейски опит, Хари отново избягва към Хонконг, като този път вярва, че ще остане там завинаги. Но се случва немислимото. Синът на единствената жена, която е обичал, е арестуван за убийство. Олег — отгледан от Хари, но и изоставен от него, се е забъркал с наркотици. Сега противоречивият инспектор трябва да се върне в Норвегия, за да докаже, че Олег не е убиец. Полицията отказва да го върне на служба и Хуле е принуден да навлезе сам в света на най-съсипващия наркотик, попадал някога на улиците на Осло.
А истината, толкова важна за Хари и Олег, се крие в налудничавия лабиринт на миналото…
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 173
Перейти на страницу:

— Май да — отвърнах аз. — Там, където и бездруго ще израстат плевели, е по-умно да засееш трева, която няма да пречи на ягодите да се развиват.

— Именно. В нашия случаи ягодите са желанието на общинския съвет да прочисти града, а бандите, които продават хероин и създават анархия по улиците на Осло, са плевелите. Ние пък с нашия виолин сме покривната култура.

— И?

— Първо се налага да изкореним всички плевели освен детелините. А после — да оставим детелините да виреят свободно.

— И кое им е голямото предимство на тези детелини?

— Няма да застрелваме никого. Ще действаме дискретно. Ще продаваме наркотик, който не крие опасност от предозиране. Установявайки монопол върху ягодовото поле, ще повишим цените и така потребителите ще намалеят, а броят на зарибените младежи — също. По-малко потребители и по-малко продавачи. Из парковете и по улиците ни вече няма да скитат наркомани. Накратко: Осло ще се превърне в радост за окото на туристи, политици и избиратели.

— Аз не съм общински съветник по социалните въпроси.

— Все още не сте, госпожо. Но пък плевенето не е работа за общински съветник. Те си имат секретарки, които ежедневно да вземат решения по разни дребни въпроси, а съвкупността от тези решения всъщност определя насоката на цялостната политика на общината. Вие ще се придържате към линията, зададена от вашия началник, но лично ще контактувате с полицията и ще обсъждате с органите на реда какви мерки да се предприемат в Квадратурата например. Навярно ще се наложи да стесните сферата, в която ще насочите повечето си усилия, но според мен притежавате необходимите за целта заложби. Тук кратко интервю за предприетите превантивни мерки срещу наркотичната зависимост, там изявление какъв драстичен спад е отчетен при смъртните случаи вследствие от свръхдоза… Когато успехът стане факт, и медиите, и съпартийците ви ще узнаят чии мозък и чия ръка са направлявали… — по лицето му се появи усмивката на комодския варан — … гордия победител в годишната надпревара за най-голяма ягода.

Възцари се мълчание. Мухата преустанови опитите да избяга през прозореца, когато забеляза съблазнителната захарница.

— Този разговор, разбира се, никога не се е състоял — натърти Исабел.

— Не, разбира се.

— Дори не се познаваме.

— Уви, това е самата истина, госпожо Скойен.

— И как точно си представяте… изкореняването на плевелите?

— Предлагаме ви ефективно сътрудничество. В нашия бранш съществува дългогодишна традиция за доноси срещу конкуренти. Ще ви снабдяваме с нужната информация, а вие ще изготвяте предложения, та вашият началник да ги внася в Полицейския съвет, но за целта ви е нужно доверено лице в полицията; човек, който също би се облагодетелствал от приноса си към толкова успешна борба с наболял проблем. Служител… как да го нарека?

— … амбициозен и способен да защитава интересите на града, докато те съвпадат със собствените му интереси? — Исабел Скойен вдигна чашата с кафе като за наздравица. — Да се преместим в дневната?

Сергей лежеше на кушетката, докато татуировчикът мълчаливо оглеждаше рисунките.

Пристигна в уговорения час в малкото ателие и завари татуировчика да работи над голям дракон върху гърба на младеж, който стискаше зъби от болка, докато по-възрастна жена, вероятно майка му, го успокояваше и непрекъснато питаше „художника“ дали не прекалява с размерите на произведението си. Най-после всичко свърши, жената плати и на излизане от ателието попита сина си не е ли доволен, задето вече се е сдобил с още по-готина татуировка от Пребен и Кристофер.

— Тази повече ще подхожда на гърба — татуировчикът посочи едната рисунка.

— Тупой — промърмори Сергей. — Тъпак.

— А?

— Искам всичко да е като на рисунките. Всеки път ли да ти го повтарям?

— Добре де, добре. Но няма как да приключим за един ден.

— Трябва да стане още днес. Ще ти платя двойно.

— Значи е спешно?

Сергей само кимна. Андрей му звънеше всеки ден да го държи в течение. Днес пак му се обади, но го хвана неподготвен. Сергей изобщо не беше очаквал да чуе каквото чу.

Необходимото станало наистина необходимо.

След като затвори, Сергей мислеше само за едно: вече няма измъкване. „Измъкване ли? А нима искам да се измъкна?“ — осъдително се запита той.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)