Тихоокеански водовъртеж

Там, сред лукса на частния транспортен самолет на генерала, се бяха разположили двайсетима мъже — вероятно, предположи Пит, двайсет от най-смирените мъже на лицето на земята. Те бяха готови да жертват живота си — по друг начин не можеше да бъдат описани. Вярно, всички бяха доброволци, но изгледите за приключение надделяваха над желанието им за дълъг и плодотворен живот. Всеки от тях беше облечен с черно гумено мокро подводно облекло, с отворен цип, за да може потта от кожата му да се изпарява от прохладния въздух. Зад тях, завързани за товарните халки на пода, лежаха комплекти от водолазна екипировка и различни по форма вързопи. А по-назад във фюзелажа имаше редица от бутилки със сгъстен въздух, здраво закрепени, за да не се разпръснат из отсека по време на кацането.

Най-близкостоящият водолаз — рус мъж със скандинавски черти на лицето — вдигна поглед, като видя Пит да влиза.

— Това е лудост, чиста лудост!

Капитан трети ранг Самуел Кроухейвън имаше вид на много нещастен човек.

— С обещаваща кариера в подводничарската служба трябваше да зарежа всичко, за да се бухна в океана посред нощ.

— Няма голяма опасност. Наистина не е по-различно от това да вкараш кола в гараж — опита да го успокои Пит. — Аз не бих се притеснявал толкова…

Кроухейвън се показа искрено изненадан.

— Като да вкарам кола в… Сигурно се шегувате.

— Приводняването на тази птица е моя отговорност, капитане. На ваше място бих се безпокоял за онова, което ще последва от там нататък.

— Аз съм инженер на подводница — отвърна навъсен Кроухейвън. — Не съм учил за командос.

— Обещавам да не утрепя вас и вашите хора при приводняването — отвърна спокойно Пит. — А Джордино ще ви заведе до „Старбък“. След това ще е ваш ред да се проявите.

— Сигурен ли сте, че подводницата е суха отвътре?

— Като изключим предния торпеден отсек, тя беше суха, когато я напуснахме.

— Ако нищо не е докосвано, можем да изпомпаме водата от торпедния отсек и в порядъка на четири часа да я приведем в действие.

— По график имате четири и половина часа. Това ви предоставя безопасно резервно време от трийсет минути.

— Не е много.

— Ами само с толкова разполагате.

Кроухейвън поклати тъжно глава.

— Самоубийство, това е!

— Вие естествено разбирате, че има вероятност да не влезете в подводницата без бой.

— Както вече казах, аз не съм командос. Затова поканих тези стоманенооки убийци от „тюлените“.

Пит погледна петимата мъже, към които Кроухейвън посочи с палец зад гърба си. Членове на отбраното военноморско съединение. Никой не можеше да отрече, че това беше група от сурови мъже. Те стояха отделно от другите и непрекъснато проверяваха екипировките и оръжията си — едри, мълчаливи и решителни мъже, обучени за битки на сушата и под водата. Пит се обърна отново към Кроухейвън.