Баба праща поздрави и се извинява

– Защо прави това с ръцете? – чуди се Елса.

– Моля?

– През цялото време си мие ръцете. Сякаш се опитва да отмие миризма на ако или нещо такова.

Жената с черната пола изглежда замислена. Елса се покашля.

– Това е просто пример. Миризмата на ако. Може да е и друга миризма. В смисъл, казвам, че това е някакъв вид мания, нали? Така че може да е всякаква миризма.

Жената свежда очи и пак ги вдига.

– Понякога мозъкът се държи странно след преживяна трагедия. Мисля, че той може би опитва да измие...

Тя млъква. Свежда очи.

– Какво? – настоява Елса.

– ...кръвта – завърша жената глухо.

– Убил ли е някого?

– Не знам.

– Наред ли е с главата? – пита Елса без заобикалки.

– Моля?

– Нали си психолог?

– Да.

– Можеш ли тогава да поправяш хора, които не са наред с главата? Или, така де, които са с повредена глава. Може би не е много учтиво да се казва, че не са наред. Той с повредена глава ли е?

– Всички, които са ставали свидетели на война, са повредени – отвръща жената тъжно.

Елса свива рамене.

– Тогава да не е ставал войник. Войниците са виновни, че има войни.

Ръцете на жената се преместват бавно от скута ѝ до ръба на бюрото, после се връщат обратно.

– Мисля, че той не е бил такъв войник. Бил е миротворец.

– Има само един вид войници – сопва се Елса.

И знае, че е лицемерка, задето го казва. Защото мрази войници и мрази войни, но знае, че ако Вълчето сърце не се беше сражавал срещу сенките във Войната-Без-Край, сивата смърт щеше да погълне Страната-на-Почти-Будните. Елса много мисли по този въпрос. Кога може и кога не да се биеш. Спомня си думите на баба: „Ти имаш морал, а аз имам двоен морал, затова печеля“. Но това не я кара да се чувства като победител.

– Може и да е така – казва жената тихо.

– Нямаш адски много пациенти, а? – казва Елса и кима саркастично към стаята.

Жената не отговаря. Протяга слепешката ръце към писмото на баба. Елса въздъхва нетърпеливо.

– Какво още пише баба?

– Извинява се за... различни неща – казва жената.

– Като например?

Жената сякаш улавя множество мънички въздишки с устните си.

– Много са.

– Извинява ли се за това, че не е могла да спаси семейството ти?

Зениците на жената потрепват.

– Да. Това е едно... едно от нещата.

Елса кима.

– И за това, че ме е изпратила тук?

– Да.

– Защо?

– Защото е знаела, че няма как да не зададеш няколко неудобни въпроси.

– Казва се „няколко въпроса“. Бройна форма – поправя я Елса.

Жената кима.

– Въпроса. Разбира се.

Изглежда, не се ядосва на Елса, задето я поправи. Елса я харесва малко заради това.

– Не обичаш ли да ти задават въпроси?

– Аз съм психолог. Предполагам, че съм свикнала аз да питам.

– Какво означава „Лег. психолог“?

– Легитимен психолог.

– О. Мислех, че означава крачен психолог. Сещаш се, от „лег“ на английски.

Жената като че ли не знае какво точно да отговори. Елса вдига обидено ръка към тавана и изсумтява:

– Добре де, сега може би звучи глупаво, но преди малко изглеждаше, таковата, по-логично! Всичко е лесно, когато го знаеш!