Пророчески сънища
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пророчески сънища». Краткое содержание книги:
Проблемът беше разрешен сравнително лесно, но сега ситуацията започваше да излиза от контрол.
Кучката се беше върнала в града и този път не беше сама.
В противен случай Фрейзиър нямаше да представлява никакъв проблем. Тя беше просто някаква жена с незначителния талант да вижда аури — което не беше точно оръжие за масово поразяване. Въпреки случилото се преди две години, той не я възприемаше като сериозна опасност. Можеше да се справи с нея по един или друг начин.
Но присъствието на Копърсмит усложняваше ситуацията. Семейството му беше много влиятелно и без съмнение щеше да вдигне голям шум, ако един от синовете, наследник на бизнес империята, намереше смъртта си в малко градче като Уилби. Щяха да започнат опасни разследвания.
Семейство Копърсмит също имаха много тайни, ала те умееха да ги пазят.
А тайните бяха винаги интересни. И семейството на Съндю пазеше много тайни. И се справяха с това не по-зле от Копърсмит.
29.
Джъдсън се събуди, преди да съмне, убеден, че е надникнал в съзнанието на убиеца.
Знам какъв си и защо убиваш, негоднико. Аз съм на една крачка по-близо до теб. Не ти остава много.
Той отметна завивката и седна на ръба на леглото. Беше само по слип. Връхлетяха го спомени от изминалата нощ. Беше изпаднал пак в проклетия сън — и може би този път беше стигнал прекалено далече, — но Гуен го беше извела оттам. Независимо дали му харесваше или не, за известно време се беше превърнал в неин клиент.
Посегна към кобура с пистолета. Успокои се, че след като тя го беше извадила от съня, двамата отново бяха станали любовници.
Вратата между двете стаи беше отворена. Гуен, още по нощница и халат, седеше свита на креслото, отпуснала глава на една възглавница. Очите й бяха затворени. Макс се беше наместил до бедрото й. Котаракът го изгледа навъсено с полуотворените си очи.
— Лош късмет, приятелю — каза му Джъдсън беззвучно. — Само защото си я открил пръв, не означава, че имаш права над нея.
Макс не изглеждаше впечатлен. Джъдсън се поколеба дали да вдигне Гуен на ръце, за да я пренесе до леглото, или само да я завие с одеяло. Но в този миг тя отвори очи.
— Буден си — каза.
— Ти също.
— Как се чувстваш?
— Добре. — Замълча, но после изрече това, което трябваше. — Благодарение на теб. Изобщо не съм сигурен дали щяхме да разговаряме тази сутрин, ако не ме беше извела от онзи кошмар снощи. Длъжник съм ти.
Гуен повдигна вежди.
— Не, не си ми длъжник повече, отколкото аз на теб. Ние сме партньори. Вчера ти спаси мен, Никол и Макс. Снощи аз можах да ти помогна. Така правят партньорите. Никой не оставя другия в беда. Това е смисълът.
Джъдсън се приближи до огъня.
— Научила си го от времето, когато си била в „Самърлайт“ с Аби и Ник, нали?
— Да.
Той я погледна и разбра посланието й. Партньори. Любовници. Не клиенти. Можеше да свикне с това.
— Права си. Никой от двама ни не би изоставил другия в беда.
— Радвам се, че си изяснихме това. — Тя се усмихна и се протегна. — Мислих върху нещата, докато спеше.
— На мен също ми хрумнаха някои работи, когато се събудих. — Тръпката на лова започваше да го завладява.
— Аз го познавам, Гуен. Още не знам името или самоличността му, но го познавам… И съм наясно защо убива.
Очите й блеснаха от вълнение. Джъдсън разбираше, че тя знае как се чувства той. Знае, че е пристрастен към тръпката от преследването. Но за нея това не беше проблем.
— Събуди се и те връхлетя проблясък — усмихна се мило тя. — Разкажи ми.
— Досега мислехме, че си имаме работа с убиец имитатор, който се е сдобил с фотоапарата на Тейлър. Но не е това. Този човек е професионалист.
— Професионалист ли? — Гуен опъна нозете си и се надигна, заинтригувана. — Имаш предвид професионален убиец?
Внезапното й раздвижване подразни Макс. Той измяука, надигна се и скочи на пода със звучно тупване. Тръгна наперено през стаята. Качи се на перваза на прозореца и се загледа навън.
— От начина, по който се е отървал от Евалин Болинджър и Луиз Фулър, оставам с усещането, че това е дело на професионалист, който разчиства следите си. — Джъдсън се настани на креслото срещу Гуен. — Това обяснява контролираната енергия, която долових и на двете места. Професионалистите изпитват прилив на адреналин, когато поразят мишената си, но знаят как да се справят с него. Те са луди по свой собствен начин, но оставят различни следи.