Пророчески сънища

— Той е бил в армията известно време — обади се Ник.

— Служил е десет години.

Джъдсън се усмихна.

— Вярвам… Не всеки може да се измъкне безнаказано, след като е нареждал на един куп роднини и цялото население на острова какво да правят и как да го правят. Между нас казано, Жерар истинското му име ли е?

— Няма да издам — отвърна Ник. Той отпи от шампанското си. — Заклех се, че ще пазя тайна по този въпрос. Виж, ако искате да обсъдим татуировките му…

— Не — прекъсна го Джъдсън. — Не искам.

— Жалко — тежко въздъхна Ник. — Истинско произведение на изкуството са.

— Мисля, че е време да сменим темата — заяви Гуен решително. — Независимо от татуировките и името, Жерар организира разкошна сватба. Разбира се, помага и това, че Аби и Сам са родени един за друг. Виж ги как се гледат в очите. Дори и оттук се усеща добрата енергия.

Валсът завърши бавно и елегантно. Тълпата аплодира, когато Сам целуна Аби. После внезапно музикантите смениха темпото, сигнал, че гостите са поканени на дансинга.

Ник остави чашата си със сериозна решителност.

— Ако ме извините, ще отида да поканя Жерар на танц. Той сигурно ще ми откаже, защото има отговорности като сватбен агент.

— Предай му от мен, че на сватба на Копърсмит всички трябва да танцуват — посъветва го Джъдсън, — включително и сватбеният агент.

Ник му отправи блестящата си усмивка.

— Благодаря. Ще го направя.

Той тръгна през тълпата.