Опасни тайни
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-012-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Опасни тайни». Краткое содержание книги:
Ще се скриеш ли?
Или ще търсиш отмъщение? В лабиринта от опасни тайни има само една пътека за теб…
Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“.
Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Само да можех и аз да получа част от славата. Гледах с носталгия приятелките си. Спомнях си отлично какви чувства ме изпълваха в подобни нощи: трепетът от организирането на номера, удоволствието, което ме изпълваше когато се появявах на някое мащабно парти и решавах кой ще е късметлията да получи вниманието ми, топлината, която ме заливаше, когато срещах погледа на Теър в другия край на залата.
В този миг Ема погледна телефона си и стомахът й се сви. Беше почти осем и половина. Скоро трябваше да тръгва.
Внезапно нечия топла ръка я хвана за китката.
— Може ли един танц? — прошепна Итън в ухото й. Докато Ема приемаше поздравленията, той разговаряше с няколко ученици от класа по немски.
— Разбира се! — Тя си пое дълбоко дъх, когато Итън я притисна към себе си. Езерно сините му очи не изпускаха нейните. Той се наведе напред и леко я целуна по устните.
— Ауууу! — изписка Лили и им направи снимка.
Ема го хвана за ръката.
— Да идем на някое по-тихо място — прошепна тя в ухото му.
Итън кимна и двамата си проправиха път през тълпата. Учениците, които намираха смелост да говорят с момичето, което смятаха за Сътън Мърсър, я поздравяваха за невероятното парти и Ема им отвръщаше с уверена усмивка. Едно момиче, облечено от глава до пети в пурпурно, помоли да направи снимка на „Най-сексапилната двойка на Холиър“ Ема и Итън се спряха за миг, усмихнаха се и после продължиха. В друг момент Ема щеше да смушка Итън и да изкоментира иронията в това, че едно заварениче и един самотник внезапно са се превърнали в най-популярната двойка, но сега не му беше времето.
Когато от тонколоните гръмна песен на Колдплей, Ема придърпа Итън край пейките за зрители.
— Добре. Признавам си, че съм адски изнервена — каза тя.
Итън загрижено присви очи.
— Не е нужно да ходиш, Ема. Сигурно има и друг начин.
— Може би, но аз не знам какъв е той, а не мога да продължавам да живея така, в неведение. — Ема не спираше да върти сребърната гривна на китката си. — Животът в тази къща ме подлудява.
— Ами ако Рейвън е готова да извърши убийство? Тогава какво? — попита Итън. — Може да се окаже твърде опасно.
Ема се замисли върху думите му, загледана в пръснатите из залата ученици. Повечето танцуваха или се смееха край масите с храна.
— Може и да е опасно. Но трябва да рискувам. Моля те, подкрепи ме, Итън. Моля те. Не знам какво друго да направя.
Итън продължаваше да изглежда разтревожен, но я притисна в прегръдките си.
— Разбирам те — каза той. — До теб съм. И ще остана с теб докрай.
Ема стисна зъби.
— Всъщност доста размишлявах върху това. Ако те вкарам в стаята, Рейвън може да откачи.
Итън се поколеба, прокарвайки пръсти през косата си.
— Добре, ами ако изчакам пред нея?
Планът ми харесваше. Последното нещо, от което се нуждаех, бе сестра ми да умре и двете да се окажем някъде по средата, опитвайки се да разберем кой ни е убил.
— Дадено — рече Ема.
— Моля те, бъди внимателна. — Итън изглеждаше обезпокоен. — Не знам какво бих направил, ако нещо се случи с теб.
Неочаквано очите на Ема се напълниха със сълзи.
— Всичко ще бъде наред.
— Как може да си сигурна? — попита настоятелно Итън.
— Сигурно не мога — отвърна Ема, докато въртеше на пръста си сребърния медальон на Сътън.
— Ще бъда пред онази стая. Ако получиш някакво лошо предчувствие, или нещо не ти се стори наред, обещай ми, че веднага ще излезеш от там.
Ема се насили да се усмихне.
— Разбира се, че ще изляза.
Итън се наведе напред и отново я прегърна.
— Когато всичко това приключи, помисли си колко по-лесно ще ни бъде — прошепна Ема в ухото му. — Аз ще си бъда просто… аз. А ти ще си ти.
Итън я притисна към себе си, но погледът му бе насочен в друга посока. На вратата стояха няколко фигури.
— Какво е…
Внезапно музиката секна. Разнесоха се объркани мърморения. Ема и Итън се отдалечиха от пейките точно, когато се разнесе гласът на Мадлин.
— Ченгета!
— Никой да не мърда! — извика едновременно с нея една от фигурите.
Настана пълен хаос. Учениците хукнаха към изходите, като едва не събориха Ема на земята. Няколко полицаи изтичаха в салона и хванаха няколко деца. Отвън виеха сирени, от мегафоните се разнасяха заповеди да не мърдат от местата си и да запазят спокойствие.