Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
Тя се усмихна и присви леко рамене, а роклята се плъзна по тялото и се свлече в краката ѝ. Носеше черен дантелен сутиен и черен чорапогащник. И обувки. Хвана новата му тениска, надигна се на пръсти и я изхлузи през главата му. Тя падна на пода зад гърба му. Разкопча колана му, а той изрита обувките си надалече. Синклер направи същото. После свали чорапогащника. Под него носеше черни дантелени бикини. Изящни и ефирни. Тя дръпна панталона му надолу и той се освободи от него. Целунаха се отново и пристъпиха, олюлявайки се, към леглото като някакво фантасмагорично четирикрако създание. Тя го бутна върху плика на Ороско. Покатери се върху Ричър, а той плъзна ръце зад гърба ѝ и разкопча сутиена. Тя се претърколи по гръб и свали бикините си. Той изви гръб и направи същото. Синклер го яхна отново като ездачка с издадени напред бедра и извити назад рамене, вдигната глава и затворени очи. Той не затвори очи. Искаше да ѝ се наслади. Имаше на какво. Бяла кожа, изпъстрена с бенки и лунички, малки гърди, стегнат корем, мускулести бедра. Не бе свалила перлите и те се полюшваха и подскачаха. Ямката на шията ѝ бе осеяна с капчици пот. Ръцете ѝ бяха протегнати назад и встрани от тялото ѝ, китките извити, дланите опънати над леглото в търсене на опора, сякаш балансираше като акробат. И тя наистина балансираше върху една-единствена опорна точка, върху която се отпускаше с цялата си тежест, накланяше се напред и назад, наляво и надясно, сякаш търсеше върховното усещане, намираше, губеше го, пак го намираше, вкопчваше се в него и така до самия край, в който бе останала без дъх. Към това се стремеше и той. Това бе сигурно. Не можеше да спре. Ричър повдигна бедра и тласна силно, краката ѝ се отлепиха от леглото, коленете ѝ се удариха едно в друго, повдигане и спускане, повдигане и спускане, слели се в общо движение.
Накрая той се отпусна по гръб, а тя легна до него. Ричър прокара пръст по бедрото ѝ.
— А сега отговори на въпросите ми — каза тя.
— Да, мисля, че идеята беше добра и, да, сигурен съм.
— И нямаме проблем със субординацията и контрола?
— Мисля, че контролът ми бе отличен.
— Имам предвид, че не би трябвало да го правим. Строго погледнато, ти си мой служител.
— По-скоро, подчинен.
— Предполагам.
Той продължи да гали бедрото ѝ с пръст.
— Разкажи ми за сержант Нили — продължи Синклер.
— Какво за нея?
— Защо не е станала офицер? Достатъчно способна е.
— Не иска да бъде офицер.
— Освен това е луда по теб, но няма да спи с теб.
— Такива са приятелите.
— Всичко с нея наред ли е?
— Страда от хафефобия.
— Какво е това?
— Страх от докосване. Армията я принуди да се прегледа при лекар.
— Какво се е случило? Да не е била нападната или малтретирана?
— Казва, че не е. Родила се е така.
— Жалко — отвърна Синклер и се сгуши в него.
— Така е — отвърна Ричър.
И продължи да следва очертанията на бедрото ѝ. С пръст.
После каза:
— Почакай малко.
Пресегна се и взе плика на Ороско. Този път извади цялото досие. Откри малък плик, прикрепен с тиксо към първата страница. Пликът на Гризман. С отпечатъка в него. От колата на убитата проститутка.
— Не вярвам в съвпадения — каза Синклер.
Ричър надникна в плика и прелисти досието. Не намери бележки или записки, правени на ръка. Нищо от Ороско. Само листа с отпечатъка. Здраво прикрепен. Като послание.
Недвусмислено, но лесно за отричане.
— Понякога сме принудени да вярваме в съвпадения — отвърна Ричър. — Особено в по-незначителните. Хора, които предават родината си за пари, хора, които използват проститутки, хора, които убиват проститутки. Това е като диаграма на Вен, припокриващи се кръгове, които илюстрират отношенията между различни множества. Там, където съвпадат, броят на хората не е чак толкова голям. Предполагам, че е празнувал. Сделката му е в кърпа вързана. Кроил е финансови планове. Но нещо се е объркало. Което е добре. За нас, имам предвид. От гледна точка на полицията това е обикновено убийство. И Гризман може да го разследва спокойно. Може да използва федерални ресурси. Може да раздаде полицейския портрет на всяко ченге в града.
Синклер се замисли за миг, после поклати глава и каза:
— Не, не можем да признаем, че сме проверили отпечатъка по негова молба. Така само ще усложним нещата. Следваме приоритетите си един по един. Издирваме го заради стоте милиона долара. Това е на първо място. По-важно е.
— Проститутката не би се съгласила.
— Не можем да го обесим два пъти. И не можем да позволим да бъде арестуван от германската полиция. Той е наш. Ще си получи заслуженото. Този път е заповед.