Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Гледа етикета на бутилката вино. Някаква воортяштанска помия. Изпива остатъка, застава на ръба и я пуска.
Гледа я как пада — блещукаща зелена капка, устремила се към тъмния океан. Пръска се на прах в някаква издатина на скалите. Изобщо не се чува трясък.
Малагеш се взира в отражението на луната по вълните. Представя си го като дупка в света, в която може би ще успее да се гмурне, да пропадне през нея и да намери покой някъде.
А след миг отражението е различно и вече прилича на череп.
Тя мига. И наблюдава озадачена как отражението все се променя и прелива: не е великански череп, а лице — женско лице, неподвижно и безизразно малко над вълните.
— Що за адска…
Тогава океанът сякаш избухва, нещо се изтръгва от дълбините.
Нагоре, все нагоре…
И Малагеш я вижда.
Издига се със смайваща бързина подобно на кит, изскочил от водата, която се стича по гигантските рамене, от ръцете, от брадичката — великанска фигура от метали, от стомана, желязо, бронз и ръжда. А когато се изправя, скалите едва стигат до гръдния ѝ кош. Колосално лъскаво тяло под мразовитата луна и звезди. Лицето е студено и застинало в лишена от чувства стоманена маска, тъмните очи не издават нищо.
Малагеш вижда, че това е шлем, а фигурата не е от метал, просто носи броня. Чудесно изкована и украсена броня върху плетена ризница. По бронята има хиляди страшни изображения на неописуемо насилие.
Тя е великолепна, ужасяваща, прекрасна. Тя е морето, луната, канарите. Въплъщение на войната, на безкрайната сеч.
— Воортя… — шепне Малагеш.
Невъзможно е — абсолютно невъзможно, но се случва.
Колосална ръка в метална ръкавица се вкопчва в ръба на скалите, фигурата издърпва още по-нависоко невероятното си туловище.
„Не, не…“
Подплашените чайки крещят. Земята под Малагеш трепери. Ръката ѝ напипва барабанлията.
Воортя се надвесва — тъмна, немислима, омайваща и чудовищна. Чегърта метал, когато тъмните очи се обръщат към крепостта. От дясната ръка примигват безплътните бледи очертания на меч.
„Няма да ти позволя“ — мисли си Малагеш.
Вади барабанлията от кобура, прицелва се нагоре и стреля. Вижда отраженията по металните плочи на бронята и осъзнава смътно, че вие: „Няма да ти позволя, шибана гад!“
Знае и че губи разсъдъка си — гледката е твърде непосилна, но за нейна изненада Божеството реагира и отскача като от болка. Малагеш чува глас в главата си, оглушителен и страховит:
— СПРИ, ГЛУПАЧКЕ! СПРИ!
После звездите гаснат и тя усеща как пада, а в далечината боботи гръмотевица.
Онази, що сцепи земята
Ако се съди по това, което сме успели да запазим, нито едно Божество не е било описвано по един и същ начин през вековете, но Божеството Воортя е особено интересно с несъмнената промяна в посветените ѝ текстове. В най-ранната епоха тя е била описвана като животно, същинско чудовище — четирирък получовек-полузвяр, див и свиреп. Тази версия на Воортя обикновено е била свързвана с кости, зъби, бивни, рога: естествените, биологически принадлежности за схватка. Тези отличителни белези са се запазили дори в по-късните времена.
Но през шести век, когато Граничните войни между Божествата още продължавали и всички Божества и техните последователи се борели за надмощие, Воортя се променила забележимо. Тя вече не се показвала в облика на звяр, а като четириръка жена в броня. В описанията бронята ѝ е много напредничава за онази епоха — кожа, върху нея плетена ризница, а отгоре ковани плочи, на които са били изобразени всички нейни победи и всички изтребени врагове, и то с грозни подробности. Скоро след този период тя започнала да носи и прочутия Меч на Воортя с острие от лунна светлина и дръжка с предпазник от отсечената ръка на сина на свети Жургут, нейния най-пламенен апостол.
Интересно е, че това преобразяване на външността съвпада с други три промени. Първо, едва след появата ѝ в новия облик виждаме пълни и непротиворечиви описания на задгробния живот за воортяштаните, все едно той не е съществувал истински преди това. Второ, макар че почти човешката външност на четириръката Воортя оставала почти неизменна, горната лява китка като че липсвала, сякаш била отсечена при преобразяването.
Трето, може би най-важното — след тази промяна няма историческо свидетелство за думи, произнесени от Божеството Воортя. Не е говорила нито с другите Божества, нито с поклонниците си.