Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
113
Според една по-късна гръцка легенда Крит бил родното място както на Зевс, така и на страховития Минотавър. Зевс, след като отвлякъл Европа, просто я занесъл на своя роден остров. Една пещера на връх Иди все още се показва на туристите като мястото, където се е родил той. Минотавърът, от друга страна, бил продукт от страстта на един чужденец. Разказва се, че Пасифая, царицата на Минос, харесала един жертвен бик, представен от морския бог Посейдон, и с помощта на Дедал, архитекта на Кносос, успяла да се съвкупи с него. За тази цел Дедал изработил куха дървена крава, в която дръзката царица вероятно е заела подходяща поза. Отрочето, резултат от това съвкупление, бил чудовищният Минотавър - наполовина човек, наполовина звяр, I’infamia di Creti. И тогава на Дедал му заповядали да построи лабиринт, в който да го държи.
На този етап интригата се затегнала с пристигането на Тезей, героя от Атина. Силното желание на Тезей да убие Минотавъра може да бъде обяснено с факта, че той бил дете на друга майка, която се съвкуплявала с бик. И така той се присъединил към ежегодната група от седем момчета и седем девойки, които Атина плащала като данък на Крит, и успял да стигне до Кносос; успявайки да се оправи в лабиринта с помощта на едно кълбо, което му дала Ариадна, дъщерята на Пасифая, той убил Минотавъра. После избягал с Ариадна в Наксос, където я изоставил. С още един достоен за оплакване пропуск, приближавайки Атина, той забравил да даде уговорения сигнал за успех, при който трябвало да смени черното си платно с бяло. Отчаяният му баща Егей се хвърлил в морето, което по-късно било кръстено на неговото име. Тези истории определено могат да бъдат датирани към времето, когато Крит бил великата сила, а гръцките общности на Полуострова са били зависими васали.
Дедал също е похвален от легендата, която му приписва първия полет в историята на човечеството. След като Минос му забранил да напуска Крит, той изработил два чифта криле от восък и пера и заедно със своя син Икар излетял от склоновете на връх Иди. Икар летял прекалено близо до слънцето и паднал, за да намери смъртта си. Но Дедал продължил полета си и стигнал до Полуострова. “Минос може и да притежава всичко, написал Овидий, но не и въздуха” (Omnia possideat, non possidet aera Minos).
Връх Иди се издига на 8 000 фута (2434 м) над морето и човек може да си представи добре как топлите течения са носили тези човешки птици на височина, откъдето цялата егейска цивилизация е била простряна като карта под тях. Самият Крит, камениста лента, дълга около 130 мили, е обърнат на юг - към бреговете на Африка, и на север - към Егейско море. На северозапад е разположен полуостров Пелопонес, доминиран от град Микена с неговите царски “като пчелни кошери” гробници и неговата Лъвска порта. На североизток, в ъгъла на Мапа Азия, се издига древният град Троя. В центъра са пръснати Цикладските острови, първите колонии на Крит. Най-близо от всички, поставен като диамант в обков от черен кехлибар, в дълбокото синьо море, красив и зловещ, се издига съвършеният конус на остров Тера.
Съмнително е дали минойците са знаели много за земите и народите отвъд обсега на техните кораби. Те, разбира се, са познавали Северна Африка, особено Египет, с който са търгували: критски пратеници са нарисувани по храмовите стени в Тива. Кносос на върха на своето великолепие в късната минойска фаза II съвпаднал с края на осемнадесетата династия на Аменхотеп III и следователно с възкачването
8. Европа
114
PENINSULA
на престола на Тутанкамон. Минойците познавали градовете от Източното Средиземноморие - Сидон, Тир и Йерихон, - които вече били древни, а чрез тях и страните от Източното Средиземноморие (Левант). През XVII век пр. Хр. евреите все още били държани като пленници в Египет. Арийците наскоро се преселили от Персия в Индия. Вавилонците властвали над Земята на двете реки, обединена от Хамураби Законодателя. Законът на Хамураби, базиран върху принципа “око за око и зъб за зъб”, бил най-високата цивилизационна точка за епохата. Хетите, след като образували най-силната държава в Западна Азия, започнали натиска си, опитвайки се да влязат в Палестина. (Виж Приложение III, с. 1222.)
Основателно е да се предположи, че минойците са имали контакти с предла-тинските народи от Италия. Не е съществувала никаква пречка за корабите им да доплават до западно Средиземно море. Те може да са се срещали и с Народа със звънливите чаши и със строителите на мегалитите от Малта и Южна Испания, може да са плавали до Черно море, където може би са се срещали с Народа от Триполе. Последните сигурно са действали като посредници върху южния край от търговските маршрути, които водели от господстващия град Унетице и Тумулуските народи към вътрешността. Главната стока била медта, а основният й източник - мините на Доломитите и Карпатите.