Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Постоянното натрупване на археологически открития ефикасно елиминира по-ранните теории за индоевропейските родини… Курганската култура, изглежда, е единственият останал кандидат да бъде първата индоевропейска култура. През периодите на неолита и калколита не съществува друга култура, която би могла да кореспондира с хипотетичната култура-майка на индоевропейците, както тя е реконструирана с помощта на често срещани думи; не съществуват и други големи експанзии и завоевания, засегнали цели територии, където най-ранните предисторически извори и културни цялости доказват съществуването на хора, говорещи на индоевропейски езици”.
Най-същественият момент тук е този, че Гордън Чайлд и неговите последователи използват термина “култура” във връзка с групи от хора, дефинирани както по материални, така и по лингвистични критерии. Но като се замислим, изглежда, че не съществува основателна причина археологическите култури непременно да бъдат съотна-
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
107
тони^
ТОЛУНД е името на едно блато край Аархус в Дания, където през 1950 г. бе открито цялото тяло на предисторически човек в забележително запазено състояние. То е из ложено в Силкеборгския музей - таниновата киселина в торфа го е мумифицирала толкова съвършено, че деликатните черти на лицето са напълно непокътнати, непокътнато е и стомашното съдържание. С изключение на заострената кожена шапка и превръзката на кръста той е гол и е бил удушен с плетено кожено въже, очевидно жертва на ритуално убийство преди около две хиляди години. Странната му съдба може да предизвика натрапчиво чувство за състрадание дори и днес:
Нещо в неговата тъжна свобода,
Докато той е препускал с двуколката,
Трябва да дойде при мен, да ме накара
Да кажа имената
Толунд, Гробал, Небелгард,
Наблюдавайки сочещите ръце На селяните,
Без да зная техния език.
Там далеч в Ютландия В старите енории, където са убивали хора,
Аз ще се чувствам изгубен,
Нещастен и у дома1.
Но Толундският човек не е единствен. Подобни открития са направени тридесет години по-късно край Линдоу Мое в Чешър (Англия); един особено интересен труп се появи на бял свят през септември 1991 г. в ледената кухина близо до хребета Симилаун в Източните Алпи в Южен Тирол. Изглежда, че тялото е на ловец от предбронзовата епоха, напълно облечено и екипирано. Висок е 5 фута (152 см) тежи 120 1Ь (54,4 кг), на възраст е около двадесетгодишен, със сини очи, бръснато лице и дори с напълно завършен мозък. Той е много грижливо облечен в щавена кожена туника и гамаши, с шапка от кожа на алпийска дива коза, ръкавици от брезова кора и подплатени със сено ботуши с високи подметки. Кожата му е татуирана със сини племенни знаци на четири места и носи огърлица, изработена от 20 излъскани ремъка и една каменна глава. Носел е празна раница с дървена рамка, счупен 32-инчов (975 см) лък, колчан с 14 стрели с върхове от кост, каменна брадва с острие от чиста мед, къс нож от кремък и колан, в който има кремъци и прахан. Той очевидно е замръзнал и е умрял, докато е прекосявал прохода по време на снежна буря. Дясната му ръка се е схванала при предсмъртната агония, опитвайки се да закрие очите му. Датиран към 2731 г. пр. Хр. ± 125 г., той най-накрая достигна до мястото, към което никога не бе тръгвал - камерата за дълбоко замразяване в университета в Инсбрук - с 5000 години закъснение2.
Съвсем ясно е, че предисторическите тела са ценен източник за научна информация. Скорошният напредък в “предисторическата патология” улеснява детайлния анализ на телесните клетки, болести, бактерии и диети. Но никой не може да забрави напълно за случая с Пилтдаунския човек, чиито кости бяха изровени в една каменоломна в Съсекс през 1908 г. В същата година, когато бе открит Толундският човек, се оказа, че Пилтдаунският човек е една от най-съвършените фалшификации.
108
PENINSULA
сяни към лингвистичните групи по този начин. Индоевропейската енигма не е решена напълно. Особено вълнуващо е да се разбере, че езиците се развиват в непрестанни мутации, точно както и живите организми. В този случай е вероятно да стане възможно да се съпостави хронологията на езиковите промени в Европа с хронологията на генетичните промени. Чрез сравняване на следите във времето на “лингвистичните часовници” с тези на ‘молекулярните часовници” историята за произхода на европейските народи и техните езици един ден може да бъде разплетена‘9.