Новолуние

— Същото би се случило, ако Рафа разбере, че съм им дала да вземат Робсън, без да го защитя. Ще срути Огнището с голи ръце, за да си го върне.

Ариел кимна.

— Какво щекотливо положение, наистина. Сякаш дядо ти умишлено е избрал да те постави във възможно най-провокативната ситуация.

Планетоходът рязко заби спирачки. Коланите на Рейчъл се опънаха до скъсване под силата на инерцията. Последваха още трусове. Нещо се блъскаше в носа на планетохода. Рейчъл не толкова чуваше, колкото усещаше вибрациите на дрелки и бургии. Внезапно скоростта им започна да намалява. Планетоходът спираше.

— Какво става? — попита Ариел. Съвършената маска, която носеше на лицето си, се изкриви от загриженост.

— Камени, покажи ми! — извика Рейчъл.

— Ще уведомя Рафа — каза Ариел, след което изчезна, а на нейно място в лещите на Рейчъл се появи образът, заснеман от външните камери на планетохода. Ремонтният дрон се беше вкопчил в планетохода като малък, зъбат кошмар. Механичните му щипки и резачки се размахваха около жиците и кабелите, които водеха към двигателя на планетохода. Дронът сряза кабелите към поредната батерия и скоростта им намаля още малко. Откъде се беше взела тази машина? Какво правеше тук? Камени вдигна камерата и показа околността: ето ги рогата на спирката на БАЛТРАН, заровени сред множество соларни панели. Бяха на не повече от двеста метра от тях. Ето какво било: семейството ѝ беше пренастроило ремонтния дрон на спирката.

Но бяха забравили, че този модел планетоход няма херметизирана кабина. За хора, които носеха космокостюми, двеста метра през вакуума бяха като разходка в парка.

Рейчъл докосна Робсън по коляното. Момчето се сепна и обърна към нея разширените си от страх очи.

— Когато ти кажа да вървиш, тръгни след мен. Ще трябва да довършим пътуването пеша.

Планетоходът се стовари тежко на едната си страна. Рейчъл залитна на мястото си и опъна коланите до скъсване. След това планетоходът окончателно замря, легнал под ъгъл. Дронът беше отрязал едно от колелата им. След това извади от строя и последната им камера.

— Робсън, обич моя: върви.

Люкът се отвори. Пред тях се ширнаха прашни хълмове и черни, обширни полета. Рейчъл се хвана за люка и се изтласка навън. Краката ѝ се удариха в реголита и тя хукна да бяга. Обърна се през рамо и видя как Робсън се приземява леко като птичка и се затичва след нея. Дронът се беше свил сред останките от планетохода. Рейчъл си припомни лицето на Брайс Макензи, което на свой ред я накара да мисли за ракови образувания. Едно раково образувание, което можеше да върви и да убива.