Мрачният рицар

Той изсумтя на това.

– А аз си мислех, че имаш по-благородни причини за действията си.

Тя се протегна и постави длан на страната му.

– Само те дразня. Не искам нищо да ти се случи днес. Ако се случи така, че умреш, страхувам се, че ще съм много ядосана.

– Не толкова, колкото ще бъда аз – пошегува се той на свой ред. – Освен това продължавам да казвам на всички, че не ме е страх. Нямам равен на бойното поле.

Някой прочисти гърло.

Роуина погледна през рамо и видя капитана да стои на входа.

– Време е.

Страйдър наведе глава. Тръгна напред, но преди да направи крачка, Роуина го дръпна обратно към себе си.

Целуна го бързо по устните.

– Пожелавам ти силата на Херкулес.

Той повдигна ръката ѝ до устните си и положи нежна целувка върху дланта ѝ.

– Ще се видим ей сега.

Роуина кимна, докато капитанът мина по-напред, за да го поведе към арената.

Тя последва мъжете, след това зае собственото си място сред дамите си на трибуната.

– Ето те – каза Елизабет, когато седна до нея. – Започнахме да се притесняваме, че нещо ти се е случило.

Страйдър влезе на арената, която беше заобиколена от стрелци, в случай че решеше да избяга. Не че той щеше да го направи, но това беше обичайно предвид обстоятелствата.

Два меча бяха държани от официални лица в центъра на арената. Всичко, което чакаше, бе приближаването на френския шампион, за го предизвика.

Почти се засмя на мисълта.

Но в момента, в който видя противника си на полето, смехът му замря. Всъщност цялото му тяло се вкочани при вида на френския кралски жакет върху златната броня. И макар че лицето на мъжа беше покрито от най-хубавия му шлем, той го позна веднага.

Това беше Деймиън Сейнт Сиър.

Страйдър изруга.

– Това чувство е напълно споделено – изръмжа Деймиън, когато спря пред него.

Страйдър отново прокле съдбата. Как можеше Хенри да му причини това?

– Не прави това, Деймиън. Преди бяхме приятели, ти и аз.

– А сега сме врагове. Странно е как се обръща съдбата, нали?

Деймиън се протегна за меча си.

– Не те смятам за враг.

Деймиън подхвърли другия меч на Страйдър.

– Тогава си глупак и напълно заслужаваш да умреш.

В момента, в който Страйдър хвана меча си, Деймиън нанесе удар към него. Страйдър едва имаше време да го отблъсне и да се отдръпне от него.

– Не ме карай да те наранявам, Деймиън. Нямам желание да виждам още повече болка, нанесена върху теб.

Деймиън изрева, докато атакуваше с яростта и силата на десет мъже.

Страйдър всъщност трябваше да положи усилие, за да предпази рицаря от нараняване... истинска рядкост. Деймиън не беше научил много през годините, откакто бяха приятели. В онези дни, момчето беше със свободен дух и обичаше шегите.

Най-малкото дете на родителите си, Деймиън беше обичан безумно и от двамата, също както и от по-голямата си сестра – Аликс.

И макар че едва година ги разделяше по възраст, Страйдър винаги бе мислел за Деймиън като за малък брат, който има нужда от защита.