Танц с огледала

Елфите застинаха. За момент Инграм се вторачи в него.

— Какво имате предвид? — бавно попита лорд Инграм. — Осъзнавате ли какво казахте току-що?

— Казах това, което видях със собствените си очи. — Улрих самодоволно се отпусна в стола си. — Стражителя, когото възнамерявахте да бесите, избяга при елфите заедно с Алиса. Двамата бяха приети.

Инграм бе разкъсван между паника и гняв. Ако обвиненията бяха истина, подобна постъпка не можеше да остане ненаказана. Репутацията му го налагаше. Но пък това би означавало война. Война, която те не можеха да спечелят без бърза и значителна помощ от страна на краля.

— Защо им е на елфите да помагат на Алиса? — попита Едгар. До този момент самите обвинени нямаха намерение да обясняват сами.

— Защото тя им предостави място да отседнат — каза Мадлин. — Моят съпруг също знаеше.

Това се оказа последният пирон в ковчега. Всички погледи се насочиха към Лариса. Тя сдържаше гнева си, макар че блестящата й фасада започваше да се пропуква.

— Дължите обяснение — подкани Инграм.

— Това, което чухте, е истина — заговори елфическата принцеса. — Но ние не й предложихме укритие, защото не искахме да рискуваме заслужения ви гняв. Отпратихме я. Не знаем къде е сега.

— Отпратили сте я? — каза Мадлин. — Тя сигурно е побесняла.

Принцесата погледна към нея и кимна. Улрих аплодира, одобряващ представлението.

— Отлично — каза той. — Все пак се надявам, че няма да се разсърдите на съмненията ни. Затова се погрижихме да вземем съответните мерки.

Сърцето на Инграм трепна в лошо предчувствие. Стърлинг Блекуотър скръсти ръце и леко се приведе напред.

— В този момент — заговори той, обърнат право към Лариса — над сто души, верни на мен и Ейнджълпорт, са заобиколили домовете и стаите, които Алиса Гемкрофт е приготвила за вас. Хората ми не са получили заповед да убиват; ще извадят оръжие само в отбрана. Целта им е единствено да се уверят, че Алиса и Стражителя действително не се укриват при вас. Сигурен съм, че останалите елфи от делегацията ви няма да имат нищо против?

Долната устна на Лариса започна да потрепва.

— Не съм сигурна, че те биха реагирали добре на подобна проява.

— Изключително жалко — рече Стърлинг. — Особено като вземем предвид настоящото настроение в града. Алиса и Стражителя по никакъв начин не ви касаят. Нима елфите биха попречили на търсенето на осъден на смърт беглец?

Инграм се вкопчи в масата, за да извлече опора от твърдината й. Осъзнаваше, че присъства на зараждането на война, която Търговските лордове бяха разпалили красиво. А той не можеше да ги спре, защото тогава щеше да изглежда слаб в очите на поданиците си и да предостави на търговците силната роля. Всичко се обръщаше против него. Той просто бе искал няколко акра земя, от които селяните му да секат дърва спокойно. А също и възможността заслужено да натрие носовете на елфите. Нима това бе толкова непростимо?