Хладнокръвно отмъщение

— Така е, но нямам намерение да играя игри с вас. По никой начин няма да ви разреша достъп.

Пендъргаст замълча отново, а Галъша се намръщи.

— Не искам да звуча грубо, но разговорът приключи.

— Не е – отвърна Пендъргаст.

Галъша вдигна вежди.

— Я гледай ти!

С отработено движение Пендъргаст извади някакъв документ от сакото си и го сложи на бюрото. Галъша го изгледа невярващо.

— Какво, по дяволите… Това е автобиографията ми.

— Да. Доста впечатляваща е.

Галъша го изгледа с присвити очи.

— Генерале, виждам че като цяло сте добър офицер, верен на страната си и сте заслужили редица отличия. Именно затова наистина съжалявам, че ще се наложи да прибегна до нещо такова.

— Заплашвате ли ме?

— Бих желал да ми отговорите на един малък въпрос. Защо в този документ сте излъгали? – Настъпи дълга тишина. – Воювали сте във Виетнам. Заслужили сте една Сребърна звезда, една Бронзова звезда и две Пурпурни сърца. Издигали сте се в чин единствено благодарение на способностите си – никой не ви е помагал. И при все това цялата ви кариера е построена върху една лъжа, защото не сте завършили университета в Тексас, както е написано и автобиографията ви. Вие нямате виеше образование. Прекъснали сте следваното си последния семестър, преди да завършите и след това не сте го подновили. Което означава, че не сте бил подходящ за Кадетския офицерски корпус. Изумително е, че никой не си е направил труда да го провери. Как успяхте? Имам предвид как влязохте в школата за подготовка на офицери?

Галъша се изправи, лицето му бе почти пурпурно.

— Вие сте един долнопробен негодник!

— Не съм долнопробен негодник, а просто изключително отчаян човек, готов на всичко, за да получи това, което му трябва.

— Какво искате от мен?

— Не смея дори да ви кажа. Защото сега виждам, че сте човек достатъчно лоялен, за да устои на схемата за изнудване, която бях планирал. Подозирам, че по-скоро ще предпочетете да ви уволнят най-позорно, отколкото да ми осигурите достъп до тази база данни.

Отново настъпи дълга пауза.

— Така е, мътните да ви вземат.

Пендъргаст виждаше, че Галъша вече се овладява след ужасната новина и се подготвя за по-нататъшен отпор. Що за лош късмет имаше да попадне на човек като Галъша на такава позиция?

— Много добре. Но преди да си тръгна, ще ви кажа защо дойдох тук. Преди десет години жена ми почина при ужасни обстоятелства. Така поне си мислех. Сега обаче знам, че е жива. Нямам представа защо не се е свързала с мен досега. Възможно е да е в ръцете на изнудвачи, задържали я против волята й. Възможно е дори да е робиня. Какъвто и да е случаят, непременно трябва да я намеря. И М-Логос е най-добрият начин.