Хищникът
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищникът». Краткое содержание книги:
Телефонът иззвъня. Подскочих. Грабнах слушалката.
— Моргата — казах с треперещ глас.
Тишина.
— Ало? — извиках високо.
Никой не проговори.
Затворих и слязох от плота. Гневът ми започна да се надига и бързо се превърна в ярост. Тя разпръсна страха ми като слънце, което изсушава росата. Отключих двойните врати, водещи към коридора и отново влязох в кабинета на моргата. Над телефона имаше четири лепенки и ъгълчета съдрана хартия, останали, когато някой бе откъснал списъка с телефони от стената. В този списък бяха телефонът на моргата и директната ми линия горе.
— По дяволите! — извиках високо. — По дяволите, по дяволите!
Звънна се, докато се чудех какво още е било взето или пипано. Сетих се за кабинета си горе. Излязох и натиснах бутона на стената. Огромната врата се отвори. Марино, издокаран в униформа, стоеше отпред заедно с двама полицаи и един детектив. Те изтичаха покрай мен към залата за аутопсии, разкопчавайки кобурите си. Последвах ги и оставих пистолета си на плота, защото смятах, че засега няма да ми трябва.
— Какво, по дяволите, става? — запита Марино, вторачен в трупа в отворения чувал.
Полицаите също погледнаха натам, но не видяха нищо нередно. После вдигнаха очи към мен и пистолета, който току-що бях оставила.
— Доктор Скарпета? Какъв е проблемът? — запита детективът, чието име не знаех.
Разказах им за погребалната служба. Те ме слушаха с безизразни лица.
— И той е докаран с някаква бележка в джоба. Кой полицейски следовател би позволил подобно нещо? А и кой участък въобще се занимава с този случай? Никъде не се споменава нищо — казах, като посочих към главата, опакована в найлонова торба и завързана с връзка за обувки.
— Какво пише в бележката? — запита детективът, издокаран в тъмно палто, каубойски ботуши и на ръката със златен „Ролекс“, за който бях сигурна, че е фалшив.
— Не съм я докосвала — отговорих. — Мислех, че е по-разумно да изчакам пристигането ви.
— Май няма да е лошо да я погледнем — каза той.
С облечена в ръкавица ръка, плъзнах плика вън от джоба, като внимавах да не докосвам много хартията. Стреснах се, когато видях името и домашния ми адрес, написани грижливо с черно мастило за писалки. Писмото си имаше и марка. Занесох го до плота, разрязах го внимателно със скалпела и разгънах листа евтина хартия, която ми беше ужасяващо позната. Бележката гласеше:
„Хо! Хо! Хо!