Боговете на вината
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Мики Холър #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-458-1
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боговете на вината». Краткое содержание книги:
— Дженифър, аз съм. Току-що имах посещение от агент Марко и той знае, че ровиш за него. Сигурно има приятели в архивите или където там търсиш документи. Та си мисля, че трябва да запазиш каквото си събрала за него, но да се върнеш на Мойя. Ще се видя с него утре във Викторвил и бих искал дотогава да знам всичко необходимо за него. Обади се, като чуеш това съобщение. Чао.
Сиско беше следващият и този път успях да се свържа. Казах му за срещата с Марко и го попитах защо не получих предупреждение от индианците, които би трябвало да ме наблюдават за опашка. Не бях много любезен.
— Никаква предварителна информация, Сиско. Той ме чакаше в шибаната ми кола!
— Не знам какво е станало, но ще разбера.
Явно се ядоса също като мен.
— Разбери и ми се обади веднага.
Затворих. С Ърл пътувахме в тишина, а аз превъртах разговора с Марко в главата си. Опитвах се да отгатна мотивите на агента за тази среща. Реших, че това е преди всичко заплаха. Искаше да смрази екипа ми, за да спрем да го разследваме. Освен това ми се струваше, че иска да ме отдалечи от случая с Мойя. Вероятно смяташе, че доживотната присъда на наркотрафиканта е в относителна безопасност, след като неопитният Слай Фългони младши движеше жалбата му за отмяна на присъдата. И може би беше прав. Но описанието на Мойя като по-черен от дявола беше блъф. Мотивите на Марко не бяха алтруистични. Не се вързах на това дори за миг. Накрая заключих, че агентът се е опитал да ме сплаши, защото аз съм го уплашил. А това означаваше, че се движим в правилната посока.
— Хей, шефе?
Погледнах Ърл в огледалото за обратно виждане.
— Чух да казваш на Дженифър, че ще ходиш във Викторвил утре. Вярно ли е? Ще ходим ли?
Кимнах.
— Да, отиваме. Още рано сутринта.
И като го казах на глас, напсувах наум Марко.
Телефонът ми завибрира. Беше Сиско. Вече бе готов с обясненията.
— Извинявай, Мик, издънили са се. Видели са човека да пристига и да се качва в колата при Ърл. Показал значка, а те не знаели кой е. Помислили, че е приятел.
— Приятел? Този тип е трябвало да покаже на Ърл значка, за да се качи в колата, а те са помислили, че ми е шибан приятел? Трябвало е веднага да ти се обадят, за да можеш да ми звъннеш и да не му позволиш да ме хване по бели гащи.
— Вече им казах всичко това. Искаш ли да ги изтегля?
— Какво? Защо?
— Ами май вече е ясно кой ти е маркирал колата, нали?
Спомних си твърдението на Марко, че случайно се е натъкнал на мен, докато е идвал при Фългони за призовката. Не му бях повярвал, разбира се. Бях съгласен със Сиско — тъкмо Марко беше маркирал колата ми.
— Може да си спестим парите — казах на Сиско. — Изтегли ги. И без това не успяха да ме предупредят.
— Искаш ли да махнем проследяващото устройство от колата?
Замислих се за това за миг, както и за плановете ми за следващия ден. Реших, че искам да подразня Марко, да му покажа, че не съм се пречупил от неочакваното му посещение и неизречената заплаха.
— Не, остави го. Засега.
— Добре, Мик. И ако това има значение, момчетата наистина съжаляват.
— Добре де, няма нищо. Чао.
Затворих. Ърл караше през Бевърли Хилс по малкия булевард „Санта Моника“ към къщата ми. Умирах от глад и знаех, че наближаваме „Папа Джейк“, павилион за храна, където правят най-хубавия сандвич с пържола на запад от Филаделфия. Не бях ходил там, откакто заради недостиг в бюджета затвориха близкия съд в Бевърли Хилс и бях загубил клиентите, заради които да идвам в този район. Но междувременно също като Адвоката бях започнал да ламтя за хубава пържолка с печен лук и майонезен сос.
— Ърл — казах. — Ще спрем да обядваме тук. И ако онзи агент още ни следи, сега ще научи най-добре пазената тайна на Бевърли Хилс.
23.
След късния обяд приключих със задачите си за деня. Графикът ми беше празен и нямах повече срещи. Смятах да се върна в центъра и да видя дали ще успея да се вредя за среща с Андре ла Кос, за да прегледаме някои неща за предстоящия процес. Но случките от последните няколко часа — от лекцията на Адвоката до срещата със Слай младши и изненадващото посещение на Марко — ме дърпаха към дома. Достатъчно ми се беше събрало.
След като Ърл ме остави и си тръгна със собствената си кола, влязох вкъщи и се преоблякох в дрехи по-подходящи за разходка през Фриман Каниън. Отдавна не бях гледал тренировка на дъщеря ми. От уебстраницата на училището знаех, че остават само няколко седмици до края на сезона и че отборът се подготвя за щатския шампионат. Реших да отида на хълма да погледам и може би така да избягам за малко от мислите си за случая Ла Кос.