Боговете на вината
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Мики Холър #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-458-1
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боговете на вината». Краткое содержание книги:
Кимнах. Беше прав. От опита си с други клиенти зад решетките знаех, че мобилните телефони са обичайна контрабанда в почти всички затвори и арести. И вместо да претърсват телесни кухини и килии, повечето институции предпочитаха заглушители, за да обезсмислят ползването им. Слай старши очевидно имаше благоразположен към него надзирател — на когото най-вероятно бе платено за благоразположението му — който можеше да изключва заглушителя по време на нощната си смяна. Това бе потвърждение, че обаждането на Слай старши предната вечер е съвпадение, а не защото бе поръчал да ме следят. Което пък означаваше, че ме следи някой друг.
— Колко често ти се обажда? — попитах.
— Няма да ти кажа — отвърна Слай младши. — Приключихме с теб.
Предполагах, че Слай старши се обажда всяка вечер и му дава списък със задачи за следващия ден. Младши не ми изглеждаше инициативен. Умирах от любопитство да му прочета дипломата и да видя кой юридически факултет я е издал, но реших, че не си струва усилието. Познавам възпитаници на елитни университети, които изобщо не могат да се оправят в съдебната зала. Както и адвокати, завършили вечерно, на които бих се обадил веднага, ако ми щракнат белезниците. Всичко си зависи от адвоката, не от факултета.
Станах и казах:
— Добре, Силвестър, виж какво ще направим. Когато татко ти се обади довечера, му кажи, че утре ще му отида на посещение. На входа ще кажа, че съм негов адвокат. Както и на Мойя. Двамата с теб работим заедно. Увери татко си, че търся сътрудничество между двата лагера, а не враждебни отношения. Кажи му, че е по-добре да говори с мен и да ме изслуша. Кажи същото и на Хектор. Да не отказва разговори, защото може да му стане тясно там в пустинята.
— Какви ги дрънкаш бе? Работим заедно? Глупости!
Опрях ръце на махагоновото бюро и се наведох напред. Слай младши се дръпна колкото можа назад.
— Чуй ме хубаво, Младши. Ако карам два часа дотам и не стане точно както ти обясних току-що, ще се случат две неща. Първо, заглушителят ще започне да работи цяла нощ, а ти тук няма да имаш представа какво да правиш, каква жалба да подадеш и какво да кажеш. И второ, калифорнийската адвокатска колегия незабавно ще се заинтригува от малката ти кооперацийка с тате. И тате ще бъде обвинен в практикуване на право без разрешително. А ти — в практикуване на право без изобщо да имаш представа какво правиш.
Изправих се и понечих уж да си тръгна, но след това пак се обърнах към него.
— И когато отида при адвокатската колегия, ще им дам и фалшивата призовка. Изобщо няма да им хареса, повярвай ми.
— Холър, голям задник си, сериозно.
Кимнах, тръгнах към вратата и отвърнах:
— Когато се налага.
22.
Качих се в линкълна и видях човек, който седеше срещу мен точно зад Ърл. Погледнах шофьора си в огледалото за обратно виждане и срещнах извинителния му поглед.
Пак погледнах непознатия.
Носеше големи слънчеви очила, изтъркани дънки и черна риза. Мургав, с черна коса и черни мустаци. Първото, което си помислих, бе, че прилича на наемен убиец.
Той очевидно прочете мислите ми, защото се усмихна и каза:
— Отпусни се, Холър. Не съм такъв, за какъвто ме мислиш.
— Какъв си тогава, по дяволите? — попитах. — И кой си?
— Знаеш кой съм.
— Марко?
Той отново се усмихна.
— Защо не пратиш шофьора си да се поразходи?
Поколебах се за миг, но след това погледнах Ърл в огледалото и казах:
— Слез, Ърл. Но не се отдалечавай. Да мога да те виждам.
Това, което наистина исках, бе Ърл да ме вижда. Исках свидетел, защото не знаех какво е намислил Марко.
— Сигурен ли си? — попита Ърл.
— Да — отвърнах. — Слез.
Ърл слезе от колата и затвори вратата. Отдалечи се на около метър и се облегна на предния калник със скръстени ръце. Погледнах към Марко и попитах:
— Добре, какво искаш? Ти ли ме следиш?
Той помисли върху въпроса, после каза:
— Не, не те следя. Идвам да се видя с адвокат, който се опитва да ми прати призовка, и виждам теб. Двамата работите заедно.
Добър отговор, освен това — достоверен. С него Марко отказваше да потвърди, че именно той е маркирал колата ми. Изглеждаше доволен от думите си, макар да не ме убеди. Според мен беше на около четирийсет и пет години. Излъчваше увереност и информираност, като човек, който знае, че е с два хода напред от всички останали.