Тревожна кръв [bg]

Четири дни по-късно в пет и половина сутринта влакът със спални вагони „Нощна Ривиера“ спря на гара Падингтън. Страйк, който бе спал лошо, прекара протяжните часове на нощта да се взира в размазаната сивота на тъй наречената Английска Ривиера, пробягваща покрай прозореца на купето му. След като бе спал върху завивките, без да сваля протезата си, той отказа предложената върху пластмасов поднос закуска и с преметнат през рамо сак бе сред първите пътници, които слязоха на гарата.

Ранният утринен въздух бе мразовит и дъхът му се виеше на облаче пред него, докато крачеше по перона, а стоманените арки, произведени от компанията „Брунел“, се извиваха над главата му като скелет на син кит и през стъкления покрив прозираше студеното и тъмно небе. Небръснат и с известен дискомфорт в ампутирания си крак поради пропуснатото обичайно вечерно намазване с успокояващ мехлем, Страйк се отправи към пейка, седна, запали така нужната му цигара, извади мобилния си телефон и позвъни на Робин.

Знаеше, че е будна, защото бе прекарала нощта в беемвето на Страйк, паркирано пред дома на синоптика, за да следи за появата на Пощенската картичка. Комуникирали бяха предимно чрез съобщения по време на престоя му в Корнуол, където той разделяше времето си между болницата в Труро и къщата в Сейнт Моус, като се редуваше с Луси да седят при Джоун, чиято коса бе опадала вече, а имунната ѝ система очевидно бе колабирала под тежестта на химиотерапията, или да наглеждат Тед, който почти не се хранеше. Преди да тръгне за Лондон, Страйк сготви голямо количество къри и го сложи във фризера до овчарските пайове, дело на Луси. Като вдигна цигарата към устата си, усети задържалия се мирис на кимион по пръстите си, а ако се съсредоточеше, можеше да извика миризмата на болничния дезинфектант, примесена с бегъл лъх на урина, която изместваше настоящата – на студено желязо, дизел и на кафе от близкия „Старбъкс“.

– Здравей – каза Робин и при чуването на гласа ѝ Страйк усети очакваното леко разхлабване на възела от напрежение в стомаха си. – Какво се е случило?

– Нищо – отвърна той, леко изненадан, преди да се сети, че е пет и половина сутринта. – О, прощавай... това не е обаждане по спешност, просто току-що слязох от влака. Чудех се дали ти се ще закуска, преди да идеш да си легнеш у дома.

– О, ще е направо чудесно – възкликна Робин с искрено удоволствие, което накара Страйк да се чувства по-малко уморен, – защото имам новини за случая „Бамбъро“.