Русалката [bg]

Ана присви очи, когато излезе на завоя след яхтклуба, в посока към Селвик. Фигурата, която вървеше по тротоара, имаше известна прилика със сестра й, ако се съдеше по цвета на косата и облеклото. Но останалото по-скоро навяваше асоциации с мама Барба. Ана намали и свали прозореца.

– Хей, тъкмо отивах към вас. Май няма да откажеш да те метна?

– Благодаря – каза Ерика, отвори вратата и потъна в седалката до шофьорското място. – Грубо надцених възможностите си. Направо капнах и съм вир-вода от пот.

– Къде си ходила?

Ана включи на първа и потегли към къщата на родителите им, в която сега живееха Ерика и Патрик. Спомни си как веднъж за малко да я продадат, но бързо прогони мислите за Лукас. Това време бе отминало. Завинаги.

– Отидох да поговоря малко с Кенет от „Хавсбюг“, знаеш го.

– Защо? Нали няма да продавате къщата?

– Не, не – побърза да каже Ерика. – Просто исках да поговоря с него за Кристиан. И за Магнус.

Ана паркира пред красивата стара вила.

– Защо? – попита тя, но веднага съжали.

Любопитството на сестра й надхвърляше нормалното и понякога я въвличаше в ситуации, за които Ана предпочиташе да не знае.

– Осъзнах, че не знам нищо за миналото на Кристиан. Никога не ми е разказвал нищо за себе си – отговори Ерика и слезе от колата, задъхвайки се. – Пък и ми се струва, че цялата работа е малко странна. Магнус най-вероятно е убит, а Кристиан получава заплахи. Като се има предвид, че са добри приятели, не мога да повярвам, че става дума за съвпадение.

– Да, но Магнус бил ли е заплашван?

Ана влезе в антрето след Ерика и свали палтото си.

– Не, доколкото разбирам. Ако беше така, Патрик щеше да знае.

– Сигурна ли си, че би ти казал, ако има напредък в разследването?

Ерика се усмихна.

– Защото знаем как милият ми съпруг умее да си мълчи ли?

– Имаш право – засмя се Ана и седна на един от кухненските столове.

Патрик не можеше да устои дълго, когато Ерика си наумеше да изкопчи нещо от него.

– Освен това видях, че писмата до Кристиан са нещо ново за него. Ако и Магнус беше получавал такива, Патрик щеше да реагира различно.

– Мм, сигурно си права. И разбра ли нещо от Кенет?

– Не много. Но ми се стори, че му е страшно неприятно да го разпитвам по този въпрос. Като че ли е деликатна тема, но не мога да кажа по какъв начин точно.

– Те колко добре се познават?