Тъмен завет [bg]

— С Оуен — отвърна приглушено Лиза. — Работеше с Оуен. Но той е… много уязвим.

— В какъв смисъл? — настоях.

— Той е от Червените — намеси се Джейкъб. — От Проекта „Джамборе“.

Дъхът ми секна.

— Искам да говоря с него — заявих. — Стига да не е прекалено крехък.

— Едва ли ще изкопчиш много — предупреди ме Мигел. — Оуен не е от приказливите.

— Ти щеше ли да си разговорлив, ако те бяха подлагали на такива мъчения? — попитах го. — И на оскъдна информация ще съм благодарна…

Телефонът иззвъня оглушително и всички скочихме на крака. Джейкъб се засмя неловко, но все пак се втурна към него.

— Пицария „Бети Джийн“, какво ще обичате…? О, да. Тук е. Почакай за момент.

Той се обърна към мен и ми подаде слушалката.

Вдишах дълбоко през носа и се отблъснах от бюрото. Взех слушалката и издърпах навития кабел на телефона, напускайки Пещерата на прилепите, за да се усамотя в кухнята.

Макар че си поех поредна глътка въздух, думите ми прозвучаха треперливо.

— Хрумна ли ти изобщо, че…

Ала не беше Дунди.

— Млъкни и ме изслушай. Разполагам с едва няколко минути, преди да разберат, че ме няма.

— Не — изстрелях. — Този път ти ще ме изслушаш, Ви. Какво се случва, по дяволите? Руби и Лиъм липсват от две седмици, а ти не сметна за нужно да ми кажеш! Не се прави, че сега го чуваш. Дунди ти споделя всичко.

— Естествено, че знам — изшушука Вида. — Според теб с какво се занимавам през последните седмици? Търся ги из цялата страна.

Стиснах слушалката, без да обръщам внимание на статичното електричество, което обгърна пръстите ми. Гневът ми стихна съвсем леко.

— Намери ли ги?

— Не — отговори тя. — Още не. Но не ти се обаждам заради тях, а заради теб. Добре ли си?

— Не особено — признах ѝ. Мел, агент Купър, репортерите… Спомените ме пронизаха като нажежено острие. Откровеният ми отговор почти ме докара до сълзи. — Но съм невредима.

— Разкажи ми възможно най-бързо какво стана.

— Видя ли видеоматериала? — попитах я. — Ъгълът…

— Това ме вбеси — каза Вида. — Ъгълът на проклетата камера беше по-подозрителен и от лаборатория за метамфетамини.

Историята се изля като буен поток от мен, думите сякаш се прескачаха една друга, за да излязат.

— Имам телефон. Снимах похитителите ни. Как да ти изпратя снимките?

— Искам и ти, и снимките да стоите на място, докато не дойда при вас Не изпращай файловете никъде. Колкото и сигурна, да си въобразяват, че е мрежата им. Не бива да рискуваме някой да ги проследи до Убежището.

— Не мога просто да си седя тук и да чакам… — подех ядосано.

Внезапно от другата страна на линията запращяха далечни гласове.

— Не знаех, че малоумието може да прогаря ретини, Мърфи — озъби се Вида на някого. — Не виждаш ли, че провеждам личен разговор? Дай ми секунда, дявол да го вземе! Да, със свидната ми майчица. Изобщо не ми пука…