Тъмен завет [bg]

Руби бе такава по природа. Понякога потъваше толкова надълбоко в съзнанието си, че сякаш изчезваше пред очите ти. Ала обичаше децата и това място. След всичко, което беше преживяла, сигурно се любуваше еднакво и на тихата местност, и на уютната лудост на дома. Каквото и да я глождеше, трябваше да е сериозно, за да успее да наруши спокойствието, което беше открила тук.

— Какво е станало при последното пътуване? — попитах ги. — Като видях пикапа на Лиъм, бях убедена, че той ще ни посрещне на езерото.

— Мигел ходи да взима провизии с пикапа му — допълни Лиза. — Затова Лий тръгна без него. Ден-два след като Руби замина, получихме сигнал по мрежата, че в Мисури едно дете от Сините живеело на улицата и Лиъм реши да го потърси.

— И оттогава никой от двамата не се е свързал с вас? — попитах.

— Само Лиъм — отговори Джейкъб.

Изпънах гръб.

— Така ли? Тогава защо приказвате така, сякаш е изчезнал безследно?

— Защото не се е обаждал поне от седмица — разясни Мигел. — При последната ни връзка каза, че сигналът бил фалшив, а ние му признахме, че не знаем къде е Руби. Проследяващото устройство в телефона ѝ беше изключено. Той тръгна да я търси. Сетне загубихме сигнала и от неговия телефон и той ни изпрати съобщение от непознат номер, че апаратът му е пострадал, а от Руби още нямало и следа. Оттогава не отговаря на съобщенията ни. Затова смятам и него за изчезнал.

— Според нас може да се е опасявал, че ще го надушат, и не е искал някой да проследи обажданията му дотук — каза Джейкъб.

— Сигурно е гледал да не ви притеснява — съгласих се. — Идиот. Къде за последно засякохте Руби?

— Адресът е „Сайпърс Стрийт“ 1020-1024 в Джаксън, Мисисипи — каза Мигел. — Намира се в някакво поле.

— Говори ли ти нещо? — поинтересува се Лиза.

Поклатих глава. Нищо.

— Просто поле?

— Не получихме сателитни данни — каза Джейкъб. — Затова или е станала грешка, или… е някъде, където сателитът няма достъп.

Зрението ми се замъгли при мисълта.

— Не е мъртва — отсякох с остър, категоричен глас. — Не е. Най-много нарочно да е хвърлила телефона си там, за да заблуди някого.

Лиза направи гримаса и притисна уморено с ръка челото си. Вече от две седмици се преструваха пред другите деца, че всичко е наред, когато всъщност тайно очакваха най-лошото.

— Не знам какво да смятам — каза Джейкъб. — Обявена е награда за залавянето ѝ. Може да са я заловили и да са я предали на правителството. Или някоя престъпна група да я е отвлякла. Кой знае колко хора биха се възползвали от някого с нейните способности. Или пък… просто си е тръгнала. Сама.

Всички мускули в тялото ми сякаш се свиха наведнъж. Когато двамата с Лиъм ни напуснаха, почувствах…

Нямаше значение. Още от самото начало знаех, че са го предприели, за да защитят Руби. След като простреляха баща ѝ, когато скочил да я защити от куршума на едно изпълнено с омраза чудовище, докато се разхождали в парка, започнахме да приемаме заплахите срещу нея много по-сериозно.