Войната срещу рулите [bg]

Върхът на най-уникалната планина, открита от човечеството, забуча от огъня на подвижния бластер. Шумът нарастваше до тътен, когато атомният реактор достигаше максимални килокюри. Корпусът на вражеския кораб трепна малко и леко промени цвета си от масирания огън, но това бе всичко. След десет минути Джеймисън изключи мощността. Беше още по-объркан.

Защитните екрани на рулския кораб бяха включени напълно. Бяха ли се включили автоматично след неговия пръв изстрел предишната вечер? Или бяха задействани съвсем съзнателно, за да анулират атаката? Не можеше да е сигурен. Това беше бедата. Не знаеше със сигурност.

Рулът можеше да лежи вътре мъртъв. (Странно как започваше да мисли по-скоро за един, отколкото за няколко, но степента на предпазливост от страна на противника, ако такъв съществуваше, съответстваше на неговата собствена — така се държи индивид, натъкнал се на непознато препятствие.) Той би могъл да е ранен и да не е в състояние да направи нищо срещу него. А може и да е прекарал нощта в маркиране на платото с нервоконтролиращи линии — Джеймисън се бе старал да не се заглежда по-продължително в терена, за да не бъде хипнотизиран. Или рулите, ако бяха просто повече от един, изчакваха пристигането на по-големия кораб, от който бе излетял техния модул.

Джеймисън се отказа да обмисля тази последна възможност. Тя означаваше безусловна смърт. Той намръщено заизследва видимите повреди, които бе нанесъл на вражеския летателен апарат. Цялата повърхност от твърд метал изглеждаше ненарушена, доколкото можеше да види, но дъното му беше вдлъбнато до дълбочина, която варираше от педя до цял метър. Известно количество радиация сигурно бе проникнало вътре и въпросът беше какво е засегнала тя. Бе обследвал дузини заловени рулски разузнавателни кораби и ако този се вписваше в общата схема, тогава отпред трябваше да е командният център с една изолирана бластерна камера. В задната част бяха: машинното отделение, две складови помещения — едното за гориво и оборудване, а другото за храна и…