Войната срещу рулите [bg]

Това изглеждаше разумно и убедително. Съзнанието на плояна можеше да бъде четено. Джеймисън се опита да си представи как би действал той в подобно затруднено положение на борда на някой чуждопланетен кораб.

„Сега създанието влезе в командното табло“ — изпрати бърза мисъл изуолът.

— В таблото ли? — попита Джеймисън слисано.

Последва силен тласък и корабът рязко промени курса си. Това не смути Джеймисън, но новото знание за плояна — добито чрез изуола — породи в съзнанието му потресаваща картина на съединено на късо командно табло. Той си представи някакво аморфно създание, което пълзи и се плъзга през маса проводници и уреди, с „тяло“, шунтиращо намиращите се под напрежение многобройни релета.

В следващия момент корабът стабилизира курса си.

„Създанието избра посока към планетата си и планира да я следва, докато стигне там — достигна до Джеймисън мисълта на изуола. — Не знае нищо за по-бързи двигатели.“

Джеймисън поклати глава впечатлен, но и изпълнен със съжаление. Бедният плоян! Хванат в клопка на разстояние, подобно на което неговата раса никога не бе виждала или дори може би не бе предполагала, че съществува.

— Кажи му колко е голямо разстоянието — рече Джеймисън на глас. — Кажи му колко много се отличават междузвездните двигатели от този, който използва той.

„Казах му — отвърна изуолът. — В отговор получих само гняв.“

— Продължавай да му го повтаряш — каза спокойно Джеймисън и след малко добави: — Кажи му, че притежаваме работеща с електричество машина, чрез която той и аз можем да разговаряме — веднага щом научи как действа. — Още по-късно даде следната инструкция: — Попитай го с какво се храни.

„Той казва, че умира от глад — отвърна изуолът. — И че ние сме виновни за това.“

Телепатичната връзка беше успешна. Скоро получиха информацията, че плояните се прехранват от магнитните сили на своята планета, които превръщат в някакъв вид жизнена енергия.

При неработеща електрическа система нямаше никакъв магнитен поток от многобройните намотки и котви на електрическите двигатели, генератори и релета. Ефрем получи впечатление, че такива концентрации на магнитен поток са изключително привлекателни за плояните.

На Джеймисън му стана ясно, че именно това бе причината за повечето, ако не и за всички вреди, които плояните бяха нанесли на предишните изследователи. Очевидно всички повреди в оборудването и смъртоносният ефект върху човешкия екипаж се дължаха в голяма степен на този „наркотик“, който доставяше удоволствие на плояните.