Децата на Метусела [bg]

Трета глава

Същият състав, с изключение на председателя, се събра възможно най-бързо. Лазар разказа историята си, а Шулц докладва за състоянието на Форд:

— Медицинският персонал не намира нищо нередно. Единственото, което мога да кажа със сигурност е, че управителят страда от неустановена крайна психоза. Не можем да установим контакт с него.

— Изобщо ли не говори? — попита Барстоу.

— Една-две думи за съвсем прости неща — храна, вода. Всеки опит да заговорим за причината за неприятностите му го довежда до истерия.

— Не може ли да се постави диагноза?

— Е, ако предпочиташ непрофесионална догадка, изразена с по-прости думи, бих казал, че е бил уплашен до смърт. Но — добави Шулц, — и преди съм виждал страхов синдром, но подобно нещо — никога.

— А аз съм виждал — каза изведнъж Лазар.

— Наистина ли? Къде? Какви са били обстоятелствата?

— Веднъж — каза Лазар, — когато бях дете, преди около двеста години, хванах един възрастен койот и го поставих в колиба. Имах идея да го обуча за ловно куче. Нищо не се получи. Форд се държи по същия начин както койота.

Последва тягостна тишина Шулц я наруши, казвайки:

— Не разбирам какво имаш предвид. Каква е връзката?

— Това е просто предположение — отвърна бавно Лазар. — Слейтън е единственият човек, който знае отговора и не може да говори. Но ето какво е моето мнение: позволихме на Джокейрите да разберат всичко. Ние сгрешихме, защото те приличаха на нас, най-общо казано, а и са цивилизовани както нас. Но те изобщо не са хора Те са… питомни животни.

— Чакай малко! — добави той. — Не бързай толкова. На тази планета има достатъчно хора. Истински люде. Те са живели в храмовете и Джокейрите са ги нарекли богове. Те са богове!